Бане Андреев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Бане Андреев е роден на 12 август 1905 година във [[Велес]], тогава в Османската империя. През 1992 година се присъединява към [[Младежка комунистическа лига на Югославия|Младежката комунистическа лига на Югославия (СКОЈ)]], а от 1923 година е член на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]]. На следващата година става член на местния комитет на ЮКП във Велес, на покрайненския комитет на „СКОЈ“ за [[Вардарска бановина]] и като такъв взима е делегиран на Покрайненска конференция на същата организация. От 1926 година е вече член на ЦК на „СКОЈ“.
 
Следва в [[Белградски университет|Белградския университет]], следен е от местната полиция заради активността си и през януари 1929 година е затворен и осъден на 15 години затвор по закона „за защита на държавта“. Излежава присъдата си в [[Сремска Митровица]] и [[Лепоглава]] до юли 1941 година, когато с голяма група комунисти успешно бяга от затвора. между септември 1941 година и май 1942 година е политически секретар на [[Покрайненски комитет на ЮКП|Покрайненския комитет на ЮКП]], като заема повторно про-български и анти-югославски позиции. В резултат започва фракционистка борба между двата лагера, а [[Цветко Узуновски]] създава временен областен комитет, който с помощта на [[Кузман Йосифовски]] и [[Борко Темелковски]] взимат надмощие<ref name ="Vchera i denesMichev">Павловски,[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html ЈованМичев, Павловски, МишелДобрин. ВчераПартизанското идвижение денес:във Македонија,Вардарска СкопјеМакедония, 2000 г.1941-1944]</ref>. През 1943 година е арестуван от българската полиция в [[Битоля]] и е интерниран в село [[Шияково]], [[Северна България]]. По-късно същата година е избран за член на ЦК на новооснованата [[Македонска комунистическа партия|МКП]]. През 1944 година е избран за член и политически комисар на главния щаб на [[Югославски партизани|НОВ]], за делегат на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]], за член на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] и за член на ''Уставотворното събрание''.
 
След формирането на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] Андреев е избран за министър на минното дело на Югославия. На 27 септември 1944 г. в [[България]] пристига делегация на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] в състав Бане Андреев, [[Светозар Вукманович-Темпо]], [[Михайло Апостолски]] и [[Лазар Колишевски]], която провежда разговори с [[Александър Мартулков]], [[Петър Шанданов]], [[Петър Трайков]], [[Туше Делииванов]], [[Кръстьо Гермов]] с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на [[Пиринска Македония]] към страната<ref>Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.</ref>.