Алкалоземен метал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.2) (Робот Промяна: sk:Kov alkalických zemín |
SilentShout (беседа | приноси) Сливане на статията с Група 2 на периодичната система |
||
Ред 1:
'''Втора главна група''' от [[Периодична система на елементите|периодичната система]], наречена още Алкалоземна група включва елементите:
* '''<sub>4</sub>[[Берилий|Be]] — '''Берилий '''- K 2s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>12</sub>[[Магнезий|Mg]] — '''Магнезий''' — KL 3s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>20</sub>[[Калций|Ca]] — '''Калций''' — KLM 4s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>38</sub>[[Стронций|Sr]] — '''Стронций''' — KLM 4s<sup>2</sup>4p<sup>6</sup>5s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>56</sub>[[Барий|Ba]] — '''Барий '''- KLMN 5s<sup>2</sup>5p<sup>6</sup>6s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>88</sub>[[Радий|Ra]] — '''Радий''' — KLMNO 6s<sup>2</sup>6p<sup>6</sup>7s<sup>2</sup>'''
Тези [[елемент]]и са много електроположителни и образуват йоните Ме<sup>2+</sup>. Погледнато исторически, земя се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са "земя" в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.
Line 7 ⟶ 12:
Тези метали проявяват 2-ра постоянна валентност. Техните оксиди са с основен характер, взаимодействат с киселини ( CaO+H2SO4->CaSO4+H2O), киселинни оксиди(CaO+CO2->CaCO3), вода(CaO+H2O->Ca(OH)2).
Химичните елементи '''Mg, Ca, Sr, Ba''' имат по 1 [[електрон]] в '''s''' — подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са [[електронен аналог|електронни аналози]] и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. '''Be''' не е пълен електонен аналог на останалите и има [[елемент с двойствен характер|двойствен характер]]. Той се различава по някой свойства от останалите, затова не се причислява към алкалоземните елементи. Радият също не се разглежда като алкалоземен елемент, защото той е [[радиоактивност|радиоактивен]]. Магнезият също не е типичен метал. Той притежава и лек двойствен характер.
== Закономерности ==
* Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора [[валентност]].
* С увеличаване на поредния номер ('''Z''') във втора главна група, [[атомен радиус|атомния радиус]] на елементите нараства, а [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] — намалява. Това е причина [[метал]]ният им характер да се засилва, като най — силно изразен метален характер от тази група има барият.
* Алкалоземните елементи образуват водородни съединения ('''EH<sub>2</sub>'''), основни [[оксид]]и ('''EO''') и основни [[дихидроксиди]]и ('''E(OH)<sub>2</sub>''').
== Физични свойства на елементите от втора А група ==
Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.
Най-трудно топим е берилият, а най — лесно — магнезият.
Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер ('''Z'''), като магнезият и калцият са по — леки от берилия. С изключение на берилият, всички други елементи са пластични.
== Химични свойства на елементите от втора А група ==
Всички елементи от втора А група, подобно на калция взаимодействат с [[водород]]а, с [[кислород]]а, с останалите [[неметал]]и, с [[вода]]та и с [[киселина|киселините]].
* взаимодействие с водород
'''Ca + H<sub>2</sub> → CaH<sub>2</sub>''' — с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към водорода намалява.
* взаимодействие с кислород
'''2Ca + O<sub>2</sub> → 2CaO''' — с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към кислорода се увеличава.
* взаимодействие с неметал
'''Ca + Cl<sub>2</sub> → CaCl<sub>2</sub>''' — берилият реагира с неметалите при висока температура, а останалите елементи се самозапалват.
* взаимодействие с вода
'''Ca + 2HOH → Ca(OH)<sub>2</sub> + H<sub>2</sub> ↑''' — само берилият не взаимодейства с вода.
* взаимодействие с разредени киселини
'''Ca + 2HCl → CaCl<sub>2</sub> + H<sub>2</sub> ↑''' с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към киселините се увеличава.
{{Периодична система}}
| |||