Птичи грип: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „'''ПТИЧИ ГРИП H5N1 КОЙТО ЯДЕ ПТИЧИ КРАК ТОЙ ЗА МЕНЕ Е БУНАК ПТИЧИ...“ |
м Премахнати редакции на 85.118.193.145 (б.), към версия на Mjbmrbot |
||
Ред 1:
{{медицинско опровержение}}
'''Птичият грип''' е вид [[грип]], [[вирулентност|вирулентен]] при [[птица|птици]]те. Описан е за първи път в [[Италия]] през [[1878]] г. като „птича чума“, а през [[1955]] г. става ясно, че е разновидност на грипните вируси; понастоящем е известно, че съществува по целия свят.
== Заразяване ==
Причинител е [[вирус]]ът на птичия грип (ПГ). Всички ПГ-вируси принадлежат към [[род (биология)|род]]a на грипния вирус А от [[семейство (биология)|семейство]] ''[[Orthomyxoviridae]]'' и са сегментирани [[РНК вирус]]и с отрицателна верига.
Птичият грип се разпространява по въздуха и чрез [[Изпражнения|изпражнения]]та. Дивите птици често изпълняват ролята на резистентни [[асимптоматичен носител|носител]]и, предавайки го на по-чувствителни домашни породи. Може да се предава и чрез заразени храна, вода, инвентар и облекло. Няма доказателства, че вирусът може да оцелее в месо, подложено на щателна термична обработка.
[[Котка|Котки]]те също се смятат за възможни [[вектор (биология)|вектор]]и на заразата за [[H5N1]] [[щам]]овете птичи грип (Kuiken et al., [[2004]]).
[[Инкубационен период|Инкубационният период]] е от 3 до 5 дни. Симптомите при животните варират, но вирулентните щамове могат да причинят смърт в разстояние от няколко дни.
От януари 2004 всички известни случаи на птичи грип при хора са се появили в [[Югоизточна Азия]]. Има сведения за около 120 случая. Около половината от пациентите в тези случаи са починали. В почти всички случаи е установено, че заразяването с вируса е станало от [[кокошка|пиле]]та.
Всички вируси на птичия грип (ПГ) са грипни вируси от тип A от семейството вируси ''Orthomyxidae'' и се разделят на подтипове на основата на [[хемаглутинин]]ови (H) и [[невраминидаза|невраминидаз]]ни (N) [[белтък|белтъч]]ни шипове от централното ядро на вируса.
Има 16 H-типа, всеки от които има до 9 N-подтипа, което прави 144 различни H и N комбинации. Освен това всички ПГ-вируси се причисляват към два патотипа — с ниска (НППГ) и висок (ХППГ) патогенност в зависимост от вирулентността им в популациите от домашни птици.
От 16-те познати H-типове само за подтиповете H5, H7 и H9 е известно, че са способни да преминат през видовата бариера между птиците и хората. Има опасения, че ако вирусът на птичия грип претърпи [[антигенно изместване]] с вируса на човешкия грип, полученият нови подтип би бил и силно заразен, и силно летален при хората. Такъв подтип би предизвикал глобална [[пандемия]], подобна на тази, която причинява смъртта на над 50 милиона души през [[1918]] г. (въпреки че много различни източници цитират дори по-висок среден брой, достигащ в някои случаи 100 милиона). Много експерти в областта на здравеопазването се безпокоят, че един вирус, който [[мутация|мутира]] до точката, в която може да премине видовата бариера (например от птици към хора), неминуемо ще мутира до точката, в която ще може да се предава от човек на човек. В тази точка е заплахата от пандемия става реална.
В началото на октомври [[2003]] г. изследователите оповестяват, че успешно са реконструирали вируса на испанския грип. Генната секвенция показва, че епидемията от 1918 г. е била причинена от вирус на птичи грип, който се предавал пряко от птици на хора. Реконструираният вирус силно се различава от нормалните човешки вируси по това, че засяга [[бял дроб|белодробни]] [[клетка (биология)|клетки]], които нормално биха били устойчиви към вируса<!-- [http://news.yahoo.com/s/ap/20051006/ap_on_he_me/pandemic_flu;_ylt=ApmVvpKqjuQsYrD46ESjkZms0NUE;_ylu=X3oDMTA3b2NibDltBHNlYwM3MTY-]-->.
Само грипните вируси от тип A могат да заразяват птици. Всички познати подтипове на грипните вируси от тип A могат да заразяват птици.
Между подтиповете, които обикновено заразяват и хора, и птици, обаче, има съществени [[генетика|генетични различия]]. Сред подтиповете на вирусите на птичия грип, също така, има различни щамове. Намират се H5 и H7 ПГ-вируси както в „нископатогенни“, така и във „високопатогенни“ форми в зависимост от генетичните свойства и сериозността на заболяването, което предизвикват при домашните птици. H9 вирусът е откриван само в „нископатогенна“ форма.
От [[1997]] г. при хората са потвърдени следните форми на ПГ-вируса: H5N1, H7N2, H7N3, H7N7 и H9N2.
=== H5N1 ===
[[H5N1]] е високопатогенна форма на птичи грип. От 1997 г. нашествия на H5N1 са предизвикали смъртта или бракуването на десетки милиони птици. Над 100 човека са били заразени с H5N1 при смъртност от около 50%. H5N1 е причина за силно безпокойство поради заплахите, че щамът H5N1 може да еволюира до форма, способна да предизвика глобална пандемия сред хората.
=== H7N2 ===
След едно нашествие на H7N2 сред домашните птици през [[2002]] г. при 44 души е установено заразяване във [[Вирджиния (САЩ)|Вирджиния]], [[Съединени американски щати|САЩ]].
=== H7N3 ===
В няколко птицеферми в [[Северна Америка]] през февруари 2004 г. е потвърдено присъствието на щама H7N3. Към април 2004 18 птицеферми са поставени под карантина, за да се прекрати разпространението на вируса. В този район са установени два случая на заразяване на хора..
=== H7N7 ===
През [[2003]] г. в [[Холандия]], след нашествие на вируса в няколко ферми, при 89 души е установено заразяване с H7N7. Регистриран е един смъртен случай.
=== H9N2 ===
Този тип е документиран само в нископатогенна форма. Установени са три заразявания на хора (в [[Китай]] и [[Хонконг]]), като и тримата пациенти са се възстановили.
== Предпазване и лечение ==
Въпреки че птичият грип при хората може да се установи със стандартни изследвания за грип, тези изследвания не винаги се оказват надеждни. През март [[2005]] г. [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] обявява, че при седем [[виетнам]]ци, при които първоначалните изследвания за птичи грип били отрицателни, по-късно било установено, че носят вируса. И седемте са се възстановили. Към 6 май най-надеждното изследване ([[микронеутрализация]]) изисква използването на жив вирус, който да взаимодейства с [[антитяло|антителата]] от [[кръв]]та на пациента. Тъй като е необходим жив вирус, от съображения за безопасност изследването може да се извършва само в лаборатория с трето ниво на безопасност.<!--[[Biosafety_level|level 3 laboratory]] [http://www.canada.com/health/story.html?id=63cbe9ea-a151-4877-b1e1-aa522176ff6f].-->
[[Противовирусно лекарство|Противовирусните лекарства]] понякога са ефективни както при лечение, така и при предпазване от заболяването, но досега в историята на медицината нито един вирус не е бил реално излекуван. Изработването на [[ваксина|ваксини]]те отнема най-малко 4 месеца и за всеки нов подтип е необходима нова ваксина.
Освен това, в резултат на широкото използване на антивирусото лекарство [[амантидин]] за предпазване или лечение на [[кокошка|пиле]]та в Китай от края на 90-те години на миналия век, някои щамове на ПГ-вируса в [[Азия]] са развили [[резистентност (медицина)|резистентност]] към амантидина.<!--[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/06/17/AR2005061701214.html]-->. Пилетата в Китай са получили около 2,6 милиарда дози амантидин от началото на 2004 г. до май 2005 г. Използването на амантидин по този начин е в разрез с международните норми за животновъдството, но китайското правителство го пази в тайна доскоро по начин, напомнящ секретността около ранното разпространение на [[SARS]].
== Епидемия ==
Първият случай на разпространение на вируса от птица на човек е регистриран по време на епидемия в птицеферма в [[Хонконг]] през [[1997]] година. Вирусът причинява сериозни респираторни заболявания на 18 човека, шестима от които почиват.
Епидемията избухва сред птиците в осем страни в [[Азия]]: [[Камбоджа]], [[Китай]], [[Индонезия]], [[Япония]], [[Южна Корея]], [[Тайланд]] и [[Виетнам]] в края на [[2003]] и началото на [[2004]] г. По това време 100 милиона птици в тези страни умират вследствие на болестта или са убити в опитите за спиране на разпространението на болестта.
До март 2004 година се смята, че епидемията е под контрол. От юни 2004 година са регистрирани нови случаи на птичи грип в няколко азиатски страни (Камбоджа, Китай, Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам).
От [[8 октомври]] [[2005]] г. [[България]] е застрашена непосредствено от птичи грип, тъй като са установени болни птици в [[Румъния]] и [[Турция]], а в Турция — и болни хора.
== Указания на Кризисния щаб на Р. България от 9 януари 2006 г. ==
===Основна информация===
#Птичият грипен вирус А (Н5N1) причинява инфекция, която засяга най-често дивите птици, но може да се разпространи и сред домашните птици, напр. кокошки, патици и др.
#Заразените птици отделят вируси със слюнката, носния секрет и изпражненията си и те интензивно се разпространяват сред възприемчивите здрави птици.
#В редки засега случаи вирусът може да предизвика заболяване и при хора, имали директен контакт с болни птици.
#Източник на зараза за човека са птиците - домашни (кокошки, патици) и диви (главно водоплаващи - патици и гъски). Патиците могат да бъдат източник на инфекция дори и когато са напълно здрави.
#Инфекцията с вирус А (Н5N1) при хора може да причини тежко заболяване и смърт. Засега все още няма ваксина за предпазване на хората от този вирус.
#Хората се заразяват при:
#*директен контакт с инфектираните птици (болни или носители на вируса). Най-често това става при по-продължителни и интензивни контакти, напр. свързани с грижи за домашни птици;
#*при контакт със замърсени от птиците предмети и повърхности;
#*при контакт със секреции и птичи тор, където концентрацията на вируса е много висока.
#Заразяването на хора става най-често посредством замърсени ръце, по-рядко при директно попадане на пръски, съдържащи вирус, върху лигавиците или при вдишване на вируса. Счита се, че известен риск съществува и при консумиране на продукти от птичи произход, които не са обработени термично.
#Няма данни за възникване на заболявания при хора след консумация на обработени птиче месо и яйца, защото птичите грипни вируси загиват при термичната обработка на храната.
=== Предпазни мерки при разпространение на грип А(Н5N1) при птиците и/или при възникване на заболявания при хора ===
#Да се избягват директни контакти, когато това е възможно, с живи и видимо здрави, както и с болни, или умрели домашни птици.
#Да не се пипат предмети и повърхности, замърсени с птичи изпражнения или секреции.
#Да се избягват изобщо всякакви контакти с диви птици. Във връзка с риска от носителство на грипния вирус А (Н5N1) сред дивите водоплаващи птици стриктно да се спазва забраната за ловуването им.
#Да се спазва висока лична хигиена, най-вече често и внимателно измиване на ръцете със сапун и вода в продължение на 15-20 секунди. При липса на условия за миене може да се използват влажни хигиенни кърпички за ръце, както и дезинфектанти за ръце.
#Да не се консумират сурови или полусурови птиче месо или продукти от птичи произход.
#Много добре да се обработват термично (достатъчно висока температура, за достатъчно дълго време) всички продукти от птичи произход, включително и яйцата, при приготвяне на храната. Това гарантира унищожаване на вируса на птичия грип.
#Да се спазват определени хигиенни изисквания, когато се приготвя храна:
#*Суровото месо трябва да се съхранява отделно от сготвените и всички други храни.
#*Да не се използват едни и същи нож и дъска за рязане на суровото месо и другите храни (сготвени, или такива, които се консумират сурови).
#*Да не се пипа нито сурова, нито готвена храна, преди да се измият ръцете.
#*Да не се поставя сготвеното месо в същия съд, в който е било преди термичната обработка.
#*Всички продукти от птичи произход трябва да бъдат добре обработени термично (висока температура, за достатъчно продължително време). Да не се консумират сурови и рохки яйца.
#*Яйцата да се измиват със сапун и вода непосредствено преди приготвянето им, след което внимателно да се измият и ръцете.
#*Да не се използват сурови или недоварени яйца при приготвяне на ястия, които не подлежат на термична обработка.
#След обработка на сурово птиче месо и яйца, които може да са замърсени с вируса на птичия грип (както и с други микроорганизми), ръцете, използваните съдове и повърхности трябва да се измиват веднага със сапун и вода.
#Самонаблюдение за поява на симптомите, типични за заболяването при човек - респираторни или инфекция на очите (повишена температура, силно неразположение, кашлица, затруднено дишане, хрема и/или конюнктивит), в рамките на 10 дни след евентуално заразяване (контакт с болни и съмнително болни птици, или с повърхности, които може да са били замърсени от болни и умрели птици).
#При възникване на заболяване с температура, кашлица, затруднено дишане, или при каквото и да е друго заболяване в този 10-дневен период консултацията с личния лекар или със специалист по инфекциозни болести е задължителна. Лекарят трябва да бъде информиран за симптомите и за възможността да се касае за заразяване с птичи грип във връзка с контакт с болни птици или с пребиваване в заразена зона преди началото на заболяването, за местата, които са посещавани, за директен контакт с птици или с болни и съмнително болни от птичи грип лица.
#Заболелите с предполагаема диагноза птичи грип трябва да бъдат изследвани лабораторно за потвърждаване на диагнозата.
#За предпазване на близките контактни лица болните трябва да спазват добра хигиена. По възможност да използват марлена маска, да използват еднократни носни кърпи, които могат да се изгарят.
== Мерки, предприети от други европейски страни ==
Към 12 януари са предприети следните действия:
*[[Германия]]: Властите предупреждават домашните птици да бъдат отглеждани на закрито. Берлин възнамерява да засили и граничния контрол.
*[[Румъния]]: Министерство на външните работи отправя призив към румънските граждани да избягват пътувания в Турция, но ако такива все пак се налагат, да бъде вземани необходимите превантивни мерки. Гранична полиция и митническите служители също са призовани “да засилят контрола” над пътници, идващи от Турция.
*[[Швейцария]]: Граничните и митнически власти засилват контрола по летищата с цел предотвратяване на опити за внос на живи птици или птиче месо от Турция.
*[[Холандия]]: Голяма част от депутатите настояват за засилен контрол по летищата на пътниците, идващи от Турция, но до момента правителството не е предприело конкретни мерки.
* [[Дания]]: От началото на миналата седмица митническите власти конфискуват 5 тона хранителни продукти, открити в багажите на пътници, пристигащи в страната от Турция.
* [[Гърция]]: Властите засилват контрола, особено в района на Еврос, в североизточната част на страната, която граничи с Турция. Автомобилите, пристигащи от Турция, се дезинфекцират. На национално равнище властите призоваха в малките семейни ферми птиците да се отглеждат на закрито.
* [[България]]: Строги превантивни мерки въвеждат властите в България. Автомобилите, влизащи в страната от Турция, се дезинфекцират, а вносът на птици, птичи продукти и яйца е забранен.
* [[Хърватия]]: Днес правителството трябва да реши дали да налага мерки за дезинфекциране на пътниците, идващи от Турция, както и за засилване на контрола над птичи продукти от Турция.
* [[Естония]]: Ветеринарните власти обявяват, че до края на следващия месец ще инспектират всички птицеферми в страната, а техните собственици са призовани да държат птиците на закрито.
* [[Русия]]: Руските власти засилват контрола по границите.
* [[Европейски съюз|ЕС]]: Още миналата година Европейската комисия обявява серия от превантивни мерки за борба с разпространението на птичи грип след случаите на опасното заболяване в Турция, Румъния и Хърватия. В понеделник Брюксел е забранил вноса на необработена перушина от шест съседни на Турция държави: Азербайджан, Армения, Грузия, Сирия, Иран и Ирак.
[[Категория:Болести по животните]]
[[Категория:Зоонози]]
[[Категория:Вирусни инфекции]]
[[af:Voëlgriep]]
[[am:የዶሮ ጉንፋን]]
[[ar:إنفلونزا الطيور]]
[[az:Quş qripi]]
[[bs:Ptičja gripa]]
[[ca:Grip aviària]]
[[cs:Ptačí chřipka]]
[[cy:Ffliw adar]]
[[da:Fugleinfluenza]]
[[de:Geflügelpest]]
[[en:Avian influenza]]
[[eo:Birda gripo]]
[[es:Gripe aviaria]]
[[eu:Hegazti gripe]]
[[fa:آنفلوآنزای پرندگان]]
[[fi:Lintuinfluenssa]]
[[fr:Grippe aviaire]]
[[gl:Gripe aviaria]]
[[he:שפעת העופות]]
[[hi:पक्षी इन्फ्लूएंजा]]
[[hr:Ptičja gripa]]
[[id:Flu burung]]
[[is:Fuglaflensa]]
[[it:Influenza aviaria]]
[[ja:トリインフルエンザ]]
[[ka:ფრინველის გრიპი]]
[[ko:조류 인플루엔자]]
[[ku:Arsima balindeyan]]
[[lb:Vullegripp]]
[[ln:Gilípi ya ndɛkɛ]]
[[lo:ໄຂ້ຫວັດນົກ]]
[[mk:Птичји грип]]
[[ms:Influenza burung]]
[[nds:Vagelgripp]]
[[nl:Vogelpest]]
[[nn:Fugleinfluensa]]
[[no:Fugleinfluensa]]
[[pl:Ptasia grypa]]
[[pt:Gripe aviária]]
[[qu:Pisqu chhulli]]
[[ro:Gripă aviară]]
[[ru:Птичий грипп]]
[[rw:Ibicurane by’ibiguruka]]
[[si:කුරුළු උණ]]
[[simple:Bird flu]]
[[sk:Vtáčia chrípka]]
[[sl:Ptičja gripa]]
[[sq:Gripi i shpendëve]]
[[sr:Птичји грип]]
[[sv:Fågelinfluensa]]
[[ta:பறவைக் காய்ச்சல்]]
[[te:బర్డ్ ఫ్లూ]]
[[th:ไข้หวัดนก]]
[[tl:Trangkasong pang-ibon]]
[[tr:Kuş gribi]]
[[uk:Грип пташиний]]
[[ur:برڈفلو]]
[[vi:Cúm gia cầm]]
[[wa:Pesse des oujheas]]
[[zh:禽流感]]
[[zh-min-nan:Khîm-liû-kám]]
| |||