Еос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
Така Еос отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота [[Клит]], сина на [[Мантий]] от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца [[Орион]], сина на [[Посейдон]], но боговете се разгневили и богиня [[Артемида]] го пронизала със стрела на остров [[Ортигия]]/дн. [[Делос]]/. След смъртта му [[Зевс]] го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до Плеади. Отвлякла и страстния ловец [[Кенфал]], сина на [[Дейон]] и внука на тесалийския цар [[Еол]], скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата [[Прокрида]].
Най - голямото увлечение на Еос е по [[Титон]], за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар [[Лаомедонт]], брат на [[Приям]] и баща от Еос на етиопския цар Мемном. Пленена от красотата му , богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана, а в друга версия в страната на Слънцето – [[Етиопия]]. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия й с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а [[Мемном]], като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на [[Ахил]]. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил [[Ефира]]. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.
==Изображения==
| |||