В поетите на [[Омир]] тя е облечена в багрите на утринното небе, тя е розовопръста, шафранодрешна, лъчезарна, златопрестолна, роснокоса, пурпурна. Всяка сутрин носи на боговете и хората светлината на деня, като изплува от морските дълбини на дивна колесница с конете си Лампос ( „блестящият” ) и Фастон ( „искрящият” ), като подкарва звездите и пропъжда тъмнината, отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти. От първия си съпруг Астрей родила ветровете [[Борей]], [[Зефир]], [[Нот]] и звездите.
Най - голямото увлечение на Еос е по [[Титон]], за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар [[Лаомедонт]], брат на [[Приям]] и баща от Еос на етиопския цар Мемном. Пленена от красотата му , богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана или в страната на [[Слънцето]] – [[Етиопия]]. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия й с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а [[Мемном]], като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на [[Ахил]]. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил [[Ефира]]. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.
