Първите писмени свидетелства за селището са от 1263 г. След турското завоевание с указ на Баязид II в 1484 г. селището е обявено за административен център на [[Добруджа]], но в 1677г. за такъв е избрана [[Силистра]]. До края на турското робство населението на града и околността е най-вече българско<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_7.htm/ Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени София 1918]</ref>. Местните българи са били изключително богати – някои от тях са имали до 4-5 000 глави добитък. Града е тясно свързан с [[Възраждане|Българското национално възраждане]]. В близките села учителства [[Васил Левски]]. [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] е първо свещеник там, а след това излиза с чета в Бабадашката планина. В средата на 19-и век е построена българската църква “Св. Димитър” в Бабадаг. Стенописите на български език в храма са заличени през 1989 г. Интересен знак от възрожденската епоха е надгробието в черковния двор на млад българин от средата на ХІХ век. Епитафията му е ни дава представа за народната поезия в тази епоха: ''“И тук се пътниче поспри, и помен жалостен стори, на тоз дето тук в мрачен ров, лежи Петър Тодоров. У Шумен той се е родил, в Бабадаг се преселил и в 19-тата година на онзи свят премина – 6 март 1863 г."'' След [[Берлински договор|Берлинския договор]] в [[1878]] г. започва румънската колонизация.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в [[1912]] година четирима души от Бабадаг са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.</ref>
