Реформизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
 
'''Реформизма''' е [[политология|политическа]] теория, стратегия която цели чрез плавни [[Реформа|реформи]] да промени обществото. Реформизма като стратегия е неутрална и не цели радикална промяна, а на базата на дадените условия разчита на постепенната промяна и подобряване на политическите, социалните и икономическите условия. <ref>Schubert, Klaus/Martina Klein: Das Politiklexikon. 4., aktual. Aufl. Bonn: Dietz 2006.:[http://www.bpb.de/popup/popup_lemmata.html?guid=B14PH8 Онлайн версия]</ref><ref name="LP">''Реформизъм'' в ''Lexikon der Politikwissenschaft: Theorien, Methoden, Begriffe'' </ref>
 
Line 7 ⟶ 5:
Първоначално терминът ''Реформизъм'' се използва във [[Марксизъм|марксизма]], но в днешно време е свързва и с [[Либерализъм|либерализма]] и [[Фашизъм|фашизма]].
 
== Видове ==
=== Социалистическият реформизъм ===
 
Бернщайн сравнява в основия си труд ''Die Voraussetzungen des Sozialismus und die Aufgaben der Sozialdemokratie'' (на бълг.: „Предпоставки за социализъм и задачите на социалдемокрацията“) легитимирането на реформизма с това на демокрацията. За него те са средство и крайната цел е достигането на [[социализъм|социализма]]. Тази цел за него се постига със заместването на догмите за необходимното [[одържавяване]] на продизводствените средства чрез т.н. алтернатива за кооперативна собственост и с отричането на догмите за радикалната промяна чрез революция чрез стратегията на постепенната промяна. <ref name="LP"/>
 
Реформизма бива остро критикуван от революционерите социалисти и марксиски, като [[Роза Люксембург]], която пише осъдителното есе ''[[Реформа или революция?]]''<ref>[http://www.marxists.org/archive/luxemburg/1900/reform-revolution/index.htm Реформа или революция] на Роза Люксембург</ref>. Скоро този спор се пренася в самата ГСП и е нейн вътрешнопартиен спор за посоката на развите до 1950-те. По-късно реформистите започват да спорят с [[болшевики]]те и техните сателитни комунистически партии за [[пролетариат]]а. След като болшевиките печелят в руската гражданска война и консолидират своята власт там те започват кампания по денонсирането на реформистите като "социални фашисти", до степен в която германската комунистическа партия почти игнорира [[Нацистка партия|Нацистката партия]], дори когато тя се възкачва на власт. <ref>[[Артур Кьостлер]]: ''The God That Failed.'', Edited by Richard Crossman. Bantam Matrix, Tenth Edition. стр. 41-42.</ref>