Завършва Пловдивската семинария преѕ 1937 и Богословския и Правен факултет при [[Софийски университет|Софийския университет ”Св. Климент Охридски”]].
От 1941 до 1963 преподава във Факултета за социални и стопански науки на Софийския университетСУ и ВИИ „Карл Маркс“, днес [[УНСС]] последователно като асистент, доцент и професор по [[стопанска история]]. От 1958 до 1962 е заместник-ректор. От 1963 преминава на работа в Института по история при [[БАН]], където в продължение на 10 години завежда секция „Обща история“. През 1972 защитава дисертация за доктор на историческите науки на тема ”[[Георги Димитров]] и съветската общественост 1934-1945”. През същата година е назначен за директор на [[Етнографски институт с музей|Етнографския институт с музей]] при БАН и остава на този пост до 1988. През 1974 е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1984 - за академик.
Член-кореспондент на Академията на науките на [[Германска демократична република|ГДР]]. Член на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].
