Отвличане от сарая: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
7no6ti (беседа | приноси)
Редакция без резюме
7no6ti (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 12:
}}
[[Файл:Entführung1.jpg|дясно|мини|250п|Снимка от представление, 2004 година]]
== Отвличане от сарая ==
'''"Отвличане от Сарая'''" (''Die Entführung aus dem Serail'') е опера от [[Волфганг Амадеус Моцарт]], на немски език и в 3 действия. Операта е поръчана от самия император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]]. Либретото е на [[Готлиб Стефани]] и премиерата се състоява на 16 юни 1782 година, в [[Императорски театър|Императорския театър]]. Операта е посрещната при голям успех.
 
Действието на операта се развива в [[дворец]]а на Селим паша. Принц Белмонте иска да спаси любимата си Констанца, която е в [[харем]]а му като наложница. Приятелят му Педрило му обяснява как Констанца и нейната прислужница Блонда са попаднали в харема - [[пират]]и превземат [[кораб]]а и пленяват всички на борда. Педрило съставя находчив и умен план как да спасят девойките. Четиримата правят опит да избягат, но биват заловени. Пашата обаче се оказва великодушен и благороден и ги освобождава героите.
 
'''== История на творбата''' ==
 
'''История на творбата'''
След като през 1781 г. Моцарт се установява да живее постоянно във Виена, за него започва най-плодоносният му творчески период. Композиторът получава поръчка от Бургтеатър за написването на опера на немски език. Той се спира на сюжета на зингшпила „Белмонте и Констанца или Отвличането от сарая“ от Кристоф Фридерих Брецнер, предложен му от артиста Готлиб Стефани (1741–1800). Моцарт отдавна има желание да напише опера на немски език и сега с радост приема предложението. Зингшпилът на Брецнер е много популярен по това време. В края на XVIII в. театралната публика на Виена е увлечена по така наречените „турски“ или „източни“ сюжети. Много композитори — немски, френски, италиански — са написали „източни“ опери, някои от които с изключителни художествени качества.
 
Ред 26:
У нас „Отвличане от сарая“ е изнесена за пръв път в София през 1928 г. с диригент Т. Хаджиев и режисьор Хр. Попов.
 
'''== Съдържание''' ==
Пред летния дворец на Селим паша край морския бряг. Констанца и камериерката й Блонда са били пленени от пирати при една разходка в морето. Богатият турски паша Селим е откупил двете девойки. Педрило — слугата на Белмонте, който е придружавал девойките при пленяването им, също е откупен от пашата. Белмонте, годеникът на Констанца, дълго е търсил отвлечената си любима и най-после е попаднал на следите й. Сега той обикаля около двореца на пашата и търси начин да освободи годеницата си. За жалост всичките му опити да влезе в двореца се осуетяват от бдителния стар надзирател на пашата — Осмин, който дори не го пуска да се доближи до градината. Все пак щастието на Белмонте се усмихва и той случайно среща своя бивш слуга Педрило, който сега работи като градинар при пашата. От срещата си с него Белмонте научава, че Констанца е жива и здрава. Педрило също обича — младата и красива камериерка Блонда, и обещава да помогне на своя господар. По време на службата си в двореца хитрият младеж е успял да спечели благоразположението на пашата. Това дава надежда на Белмонте, че ще успее да спаси любимата си. В тоя момент към брега се доближава кораб, от който слиза Селим паша, придружен от Констанца и цялата си свита. Пашата е влюбен в хубавата девойка. Неотдавна той й е предложил да му стане жена, но Констанца е отказала. Селим паша не е загубил надеждата си, че ще успее да спечели любовта й. Сега той отново я пита кога ще отговори на предложението му. За да спечели време, Констанца го моли да й даде нов срок. Пашата се съгласява и успокоената девойка се прибира в двореца. Белмонте, който е чул целия разговор между Констанца и Селим паша, се чувствува щастлив: той е сигурен, че любимата му е вярна. Съобразителният Педрило измисля повод и представя Белмонте на пашата. Той знае слабостта на знатния турчин към красивите дворци и му препоръчва Белмонте като един от най-известните архитекти. Младият човек се харесва на пашата, който обещава да му възложи работа. След като Селим паша се оттегля, Белмонте и Педрило започват да обсъждат плана за бягство. Обаче надзирателят Осмин прекъсва разговора им и иска да затвори Белмонте, който му се е сторил подозрителен. Находчивият Педрило успява да разубеди Осмин и да го отпрати. Двамата младежи влизат в двореца.
 
Ред 33:
Пред двореца на Селим паша. Полунощ. Всичко е готово за бягството. Корабът е в морето, а лодката вече чака на брега. Идват Белмонте и Педрило, придружени от капитана на кораба. Те носят въжена стълба, по която двете девойки трябва да слязат от балкона. Младежите прехвърлят стълбата и веднага Белмонте се покачва по нея. След малко Констанца е извън богатия затвор. Втори се качва Педрило. Но преди да успее да измъкне любимата си Блонда, неочаквано пристига събудилият се Осмин. Като вижда въжената стълба, спусната от балкона, Осмин вдига тревога. Дотичва стражата и бегълците са заловени. Старият надзирател изпраща да съобщят на пашата за случилото се. Селим паша пристига веднага. Влюбените очакват жестоко отмъщение и се прощават един с друг. При разпита Селим паша разбира, че Белмонте е син на най-големия му враг. Това още повече уверява пленниците в страшната участ, която ги очаква. За най-голяма изненада на всички пашата съобщава, че прощава на заловените бегълци и ги освобождава. Той се е трогнал от силата на тяхната любов и желае щастие на четиримата млади.
 
'''== Музика''' ==
Със създаването на „Отвличане от сарая“ Моцарт поставя началото на немския оперен стил, изграден върху основите на зингшпила. Естествено композиторът използува и традициите на италианската опера, в които вече е написал редица от своите музикално-сценични произведения. След „Отвличане от сарая“ и особено след „Вълшебната флейта“ по пътя на Моцарт тръгват много немски композитори и постепенно се достига до създаването на немския оперен стил, оформил се окончателно в творчеството на Вебер.
 
Ред 45:
 
 
 
== Линкове ==
* [http://chitanka.info/lib/text/8501/119] Любомир Сагаев "Книга за операта"
 
{{мъниче}}