|
| Епоха =
| Премиера = [[16 юли]] [[1782]], [[Виена]]
| Лица =
| Представления =
}}
[[Файл:Entführung1.jpg|дясно|мини|250п|Снимка от представление, 2004 година]]
"'''Отвличане от Сарая "''' (''Die Entführung aus dem Serail'') е опера от [[Волфганг Амадеус Моцарт]], на немски език и в 3 действия. Операта е поръчана от самия император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]]. Либретото е на [[Готлиб Стефани]] и премиерата се състоява на 16 юни 1782 година, в [[Императорски театър|Императорския театър]]. Операта е посрещната при голям успех. ▼== Отвличане от сарая ==
▲"Отвличане от Сарая" (''Die Entführung aus dem Serail'') е опера от [[Волфганг Амадеус Моцарт]], на немски език и в 3 действия. Операта е поръчана от самия император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]]. Либретото е на [[Готлиб Стефани]] и премиерата се състоява на 16 юни 1782 година, в [[Императорски театър|Императорския театър]]. Операта е посрещната при голям успех.
Действието на операта се развива в [[дворец]]а на Селим паша. Принц Белмонте иска да спаси любимата си Констанца, която е в [[харем]]а му като наложница. Приятелят му Педрило му обяснява как Констанца и нейната прислужница Блонда са попаднали в харема - [[пират]]и превземат [[кораб]]а и пленяват всички на борда. Педрило съставя находчив и умен план как да спасят девойките. Четиримата правят опит да избягат, но биват заловени. Пашата обаче се оказва великодушен и благороден и ги освобождава героите.
==Действащи лица==
Селим паша говорна — роля <BR>
Констанца — сопран <BR>
Блонда, нейна камериерка — сопран <BR>
Белмонте, годеник на Констанца — тенор <BR>
Педрило, негов слуга — тенор<BR>
Осмин, пазач на летния дворец на пашата — бас <BR>
Клаас, моряк — говорна роля <BR>
Един — ням <BR>
Стражи, еничари, прислужници, танцьорки, евнуси, роби. <BR>
Действието става в летния дворец на Селим паша в Турция през XVI в.
== История на творбата ==
След като през 1781 г. Моцарт се установява да живее постоянно във Виена, за него започва най-плодоносният му творчески период. Композиторът получава поръчка от Бургтеатър за написването на опера на немски език. Той се спира на сюжета на зингшпила „Белмонте и Констанца или Отвличането от сарая“ от Кристоф Фридерих Брецнер, предложен му от артиста Готлиб Стефани (1741–1800). Моцарт отдавна има желание да напише опера на немски език и сега с радост приема предложението. Зингшпилът на Брецнер е много популярен по това време. В края на XVIII в. театралната публика на Виена е увлечена по така наречените „турски“ или „източни“ сюжети. Много композитори — немски, френски, италиански — са написали „източни“ опери, някои от които с изключителни художествени качества.
Моцарт взима активно участие в работата на либретиста. Готлиб Стефани не е голям поет, но разбира от театър и успява да напише добро и издържано от гледна точка на драматургията либрето. „Стиховете не са от най-добрите — пише Моцарт за либретото, — но те ми допадат, тъй като отговарят на моя замисъл“. На друго място композиторът отбелязва какви изисквания е имал към либретиста и как го е карал да пише текстове за отделни арии или дуети. В сюжетната линия (особено във финала) са направени промени от оригиналния литературен първоизточник на Брецнер. У Моцарт Белмонте не е изчезналият син на Селим паша, а син на най-големия му враг. Въпреки това пашата показва своето благородство. Брецнер няколко пъти публично, чрез пресата, протестира за тези изменения.
Периодът на написването на операта „Отвличане от сарая“ е един от най-щастливите за Моцарт. В това време той вече е успял да се ожени за любимата си Констанца Вебер, чиито родители (пък и бащата на Моцарт) не са били съгласни с този брак. Това е и времето, когато Моцарт вече не е ограничаван от задълженията си на придворен композитор на залцбургския архиепископ. Освен това той най-после има възможност да пише върху немски текст. Либретото е завършено през месец юли 1781 г., а партитурата — в края на май следната година. Това е доста дълъг срок за Моцарт. Обикновено творческият процес у него е много кратък, но сега той поглежда с особена сериозност на своето ново произведение. Първото изпълнение на „Отвличане от сарая“ е на 12 юли 1782 г. в Бургтеатър във Виена под диригентството на композитора. То преминава с огромен успех. Тази премиера е всъщност раждането на немската национална опера, тъй като е първата опера, написана на немски език.
У нас „Отвличане от сарая“ е изнесена за пръв път в София през 1928 г. с диригент Т. Хаджиев и режисьор Хр. Попов.
== Съдържание ==
Пред летния дворец на Селим паша край морския бряг. Констанца и камериерката й Блонда са били пленени от пирати при една разходка в морето. Богатият турски паша Селим е откупил двете девойки. Педрило — слугата на Белмонте, който е придружавал девойките при пленяването им, също е откупен от пашата. Белмонте, годеникът на Констанца, дълго е търсил отвлечената си любима и най-после е попаднал на следите й. Сега той обикаля около двореца на пашата и търси начин да освободи годеницата си. За жалост всичките му опити да влезе в двореца се осуетяват от бдителния стар надзирател на пашата — Осмин, който дори не го пуска да се доближи до градината. Все пак щастието на Белмонте се усмихва и той случайно среща своя бивш слуга Педрило, който сега работи като градинар при пашата. От срещата си с него Белмонте научава, че Констанца е жива и здрава. Педрило също обича — младата и красива камериерка Блонда, и обещава да помогне на своя господар. По време на службата си в двореца хитрият младеж е успял да спечели благоразположението на пашата. Това дава надежда на Белмонте, че ще успее да спаси любимата си. В тоя момент към брега се доближава кораб, от който слиза Селим паша, придружен от Констанца и цялата си свита. Пашата е влюбен в хубавата девойка. Неотдавна той й е предложил да му стане жена, но Констанца е отказала. Селим паша не е загубил надеждата си, че ще успее да спечели любовта й. Сега той отново я пита кога ще отговори на предложението му. За да спечели време, Констанца го моли да й даде нов срок. Пашата се съгласява и успокоената девойка се прибира в двореца. Белмонте, който е чул целия разговор между Констанца и Селим паша, се чувствува щастлив: той е сигурен, че любимата му е вярна. Съобразителният Педрило измисля повод и представя Белмонте на пашата. Той знае слабостта на знатния турчин към красивите дворци и му препоръчва Белмонте като един от най-известните архитекти. Младият човек се харесва на пашата, който обещава да му възложи работа. След като Селим паша се оттегля, Белмонте и Педрило започват да обсъждат плана за бягство. Обаче надзирателят Осмин прекъсва разговора им и иска да затвори Белмонте, който му се е сторил подозрителен. Находчивият Педрило успява да разубеди Осмин и да го отпрати. Двамата младежи влизат в двореца.
Градината край двореца на Селим паша. Надзирателят Осмин е харесал хубавата Блонда и се надява, че и тя го обича. Той е помолил своя господар да му подари девойката. В знак на особено благоволение към Осмин пашата е изпълнил молбата му. Обаче Осмин се е излъгал. Блонда смело и дръзко отхвърля ухажванията на стария и смешен надзирател. Тя му подхвърля остри закачки и подигравки, а после избягва. Ядосаният Осмин я последва. В градината идва тъжната Констанца и оплаква нещастната си съдба. Към нея внимателно се доближава камериерката и Блонда, като се опитва да я утеши. Идва и Селим паша. Напразно Констанца се опитва да избегне срещата с него. Знатният турчин вече не може да сдържа любовта си към красивата девойка. Преди да си отиде, той й съобщава, че е взел решение да се ожени за нея, без повече да се съобразява с желанието й. Констанца остава покрусена от страшното съобщение. В това време Педрило успява да се срещне с Блонда и разказва за пристигането на Белмонте и за подготвяното бягство. Младата камериерка веднага предава радостната вест на господарката си. Планът за бягство е следният: още тази вечер ще напият всички пазачи и в полунощ четиримата ще избягат с лодка. Обзети от радостни надежди, Констанца и Блонда се прибират в двореца. Енергичният Педрило веднага се залавя с изпълнението на плана. Той напива Осмин, като при това слага във виното му и приспивателно. Надзирателят скоро заспива. Това дава възможност на двете влюбени двойки да се отдадат на мечтите си за близката свобода.
Пред двореца на Селим паша. Полунощ. Всичко е готово за бягството. Корабът е в морето, а лодката вече чака на брега. Идват Белмонте и Педрило, придружени от капитана на кораба. Те носят въжена стълба, по която двете девойки трябва да слязат от балкона. Младежите прехвърлят стълбата и веднага Белмонте се покачва по нея. След малко Констанца е извън богатия затвор. Втори се качва Педрило. Но преди да успее да измъкне любимата си Блонда, неочаквано пристига събудилият се Осмин. Като вижда въжената стълба, спусната от балкона, Осмин вдига тревога. Дотичва стражата и бегълците са заловени. Старият надзирател изпраща да съобщят на пашата за случилото се. Селим паша пристига веднага. Влюбените очакват жестоко отмъщение и се прощават един с друг. При разпита Селим паша разбира, че Белмонте е син на най-големия му враг. Това още повече уверява пленниците в страшната участ, която ги очаква. За най-голяма изненада на всички пашата съобщава, че прощава на заловените бегълци и ги освобождава. Той се е трогнал от силата на тяхната любов и желае щастие на четиримата млади.
== Музика ==
Със създаването на „Отвличане от сарая“ Моцарт поставя началото на немския оперен стил, изграден върху основите на зингшпила. Естествено композиторът използува и традициите на италианската опера, в които вече е написал редица от своите музикално-сценични произведения. След „Отвличане от сарая“ и особено след „Вълшебната флейта“ по пътя на Моцарт тръгват много немски композитори и постепенно се достига до създаването на немския оперен стил, оформил се окончателно в творчеството на Вебер.
„Отвличане от сарая“ е опера, съставена от отделни музикални номера, които се разделят (както е в немския зингшпил) от говорни сцени и диалози. Операта започва с увертюра, носеща чертите на зрелия Моцарт. Това е една от хубавите и най-често изпълняваните негови оперни увертюри. Тя е и единственият симфоничен номер в произведението. Бързият дял е жив и стремителен, искрящ от бодрост и веселие, а бавният, в който прозвучава темата от първата ария на Белмонте — напоен с много лирика и задушевност.
В първо действие с ярки и изразителни музикални номера са обрисувани характеристиките на всички главни герои. Първата ария на Белмонте е наситена с много емоционалност и поетичност. Голямата ария на надзирателя Осмин е изпълнена с подруг емоционален заряд. Пропита е с много хумор и остроумие и е един от най-ярките епизоди в произведението. Дуетът между Белмонте и Осмин е интересен пародийно-комедиен номер, който е последван от втората ария на Осмин, характерна с типичните ходове на традиционната „ария-закана“ от италианската опера. Каватината на Констанца е напоена с много сърдечност и тъга. Финалният терцет между Белмонте, Педрило и Осмин е пълен с комедийни хрумвания, пламък и остроумие.
В началото на второ действие е обрисуван сочният музикален образ на Блонда. Първата и ария е с красива и грациозна мелодия, а в последния неин дует с Осмин се разкриват нови черти от характера й — лукавост и дързост. Втората ария на Блонда също прелива от жизнерадостни чувства. Арията на Констанца в това действие е написана в духа на традиционната ария на примадоната в италианската опера от средата на XVIII в. Интересна е пародийно-мъжествената ария на Педрило. Централно място не само във второто действие, но и в цялата опера заема великолепният дует между Педрило и Осмин „Да живее Бакхус“. Със своите остроумни и весели речитативно-мелодични епизоди, с танцово-гротесковия си характер той се е превърнал в образец на оперно-комедиен дует. Силно контрастно прозвучават след това изпълнената с надежда и радост ария на Белмонте и лиричният квартет на двете влюбени двойки.
В музиката на трето действие се открояват: серенадата на Педрило — тайнствено-романтична, чиято мелодия е облъхната от испански аромат, тържествуващата ария на Осмин, изпълнена със злорадство, и тъжният дует на Белмонте и Констанца. Операта завършва с интересен квинтет и тържествен финален хор.
==Известни части от операта==
*"Hier soll ich dich denn sehen"
*"Wer ein Liebchen hat gefunden"
*"Solche hergelaufne Laffen"
*"Konstanze, Konstanze...O wie ängstlich"
*"Ach ich liebte"
*"Durch Zärtlichkeit und Schmeicheln"
*"Welcher Wechsel herrscht...Traurigkeit ward mir zum Lose"
*"Martern aller Arten"
*"Welche Wonne, welche Lust"
*"Frisch zum Kampfe"
*"Wenn der Freude Tränen fliessen"
*"Ich baue ganz auf deine Stärke"
*"In Mohrenland gefangen war ein Mädel"
*"O wie will ich triumphieren"
== Използвана литература ==
* [http://chitanka.info/lib/text/8501/119] Любомир Сагаев "Книга за операта"
{{Опери на Моцарт}}
| 