Разлика между версии на „Робърт Макклур“

редакция без резюме
| портрет = Robert McClure.jpg
| описание = ирландски изследовател
| роден-дата = [[28 януари]] [[1807]]
| роден-място = [[Уексфорд]], [[Ирландия (остров)|Ирландия]]
| починал-дата = [[17 октомври]] [[1873]]
| починал-място = [[Портсмът]], [[Великобритания]]
| починал-години = 66
 
== Ранни години ==
Роден в Уексфорд, [[Ирландия]] в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръкодството на чичо си. През 1824 постъпва във военноморския флот rи 12 години по-късно е първото му запознаване с [[Арктика]]. Участва в експедицията на [[Джордж Бак]]. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 извършва плавания до [[Канада]], а следващите години, до 1846 участва в създава на военноморски бази в [[Канада]] и [[Големи Антилски острови|Големите]] и [[Малки Антилски острови|Малките Антилски о-ви]].
 
Две години по-късно (1848-1849) се присъединява към експедицията на [[Джеймс Кларк Рос]], изпратена да търси [[Джон Франклин]].
 
== Откриване на Северозападния проход ==
Веднага след завръщането си от Арктика през 18491850 [[Робърт Макклур]] е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата - търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход.
 
През 1850-1853 на кораба „Инвестигейтър“ открива Северозападния проход. През 1850 от [[Тихия океан]] през [[Берингов проток|Беринговия проток]] и море [[Бофорт (море)|Бофорт]] в източно направления прониква в широкия залив [[Амундсен (залив, Канада)|Амундсен]]. Тръгва на север и на 26 октомври на 118º з.д. открива протока [[Принц Уелски (проток)|Принц Уелски]] (между остров [[Банкс (остров)|Банкс]] на северозапад и остров [[Виктория (остров, Канада)|Виктория]] на югоизток). Зимува в североизточнатацентралната част на протока Принц Уелски на {{coord|72º |50` с.ш. и |N|117º |55` з|W|}}.д.
 
През лятото на 1851 Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд под командването на лейтенант Кресуел (Cresswell) открива и изследва южния и западния бряг на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] и открива протока [[Макклур (проток)|Макклур]] (между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север), който се явява последният, най-западен от Северозападния проход. Южният отряд под командването на лейтенант Хасуел открива северозападната част на остров [[Виктория (остров, Канада)|Виктория]] – п-ов [[Принц Алберт (72º 40` с.ш., 116º з.д.полуостров)|Принц Алберт]] и зал.залива [[Принц Алберт (70ºзалив)|Принц 25`Алберт]] с.ш., 114º з.д.({{coord|71|20|N|117|00|W|}}). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите [[Ричард Колинсън (залив)|Ричард Колинсън]] ({{coord|72º 55` с.ш. и |45|N|113º 38` з.д.|52|W|}}) и [[Уиниат]] (73º 45` с.ш. и 111º з.д.{{coord|72|36|N|110|52|W|}}). Зимува в залива Мерси, на северозапаното крайбрежие на Банкс, на {{coord|74º |06` с.ш. и |N|118º 15` з.д.|57|W|}}, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.
 
През април 1852 Макклур и екипажат му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 достига от изток [[Уилям Едуард Пари]] и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 хората са спасени от експедицията на [[Едуард Белчер]], които намират писмото на Макклур и през септември 1854, след ново - четвърто зимуване, се завръщат в [[Англия]] заедно с екипажа на [[Едуард Белчер]]. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.
 
== Следващи години ==
След завръщането си през 1854 Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани [[Едуард Белчер]] и [[Френсис Макклинток]] и старшите офицери са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 в Лондон излиза от печат книгата му: ''"Discovery of the North West Passage"''.
 
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867, а през 1873 - пълен адмирал. Същата година на 17 октомври почива в Портсмут и е погребан в Лондон.
 
== Памет ==
Неговото име носят проток в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския арктичен архипелаг]] и кратер на [[Луна|Луната]].
 
== Трудове ==
* Discovery of the North West Passage, London, 1857.
 
== Източници ==
 
{{СОРТКАТ:Макклур, Робърт Джон}}
 
[[Категория:Изследователи на Арктика]]
[[Категория:Изследователи на Северна Америка]]
[[Категория:Английски изследователи]]
[[Категория:Ирландски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Арктика]]
[[Категория:Изследователи на Северна Америка]]
 
[[en:Robert McClure]]