Реформизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
Като стратегия ''Реформизма'' се прилага първоначално от работническата класа (виж [[Чартистко движение]], [[Фабианско общество]]) и профсъюзите и е в основата на [[демократически социализъм|демократическият социализъм]] и като такъв е дефиниран през 19 век от немския идеолог и политик на [[Германска социалдемократическа партия|социалдемократическата]] партия (ГСП) [[Едуард Бернщайн]]. При това Бернщайн го дефинира като противоположност на [[марксизъм|марксиската]] философия за [[революционен социализъм|революционния социализъм]], които поддържат тезата, че [[революция|революциите]] са необходими за фундаментална промяна на обществото. Реформизма на Бернщайн обаче не успява да се наложи като партийна стратегия на ГСП. <ref name="LP"/>
Бернщайн сравнява в основия си труд ''Die Voraussetzungen des Sozialismus und die Aufgaben der Sozialdemokratie'' (на бълг.: „Предпоставки за социализъм и задачите на социалдемокрацията“) от 1899 година [[Легитимност|легитимирането]] на реформизма с това на [[демокрация]]та. За него те са средство и крайната цел е достигането на [[социализъм|социализма]]. Тази цел за него се постига със заместването на догмите за необходимното [[одържавяване]] на продизводствените средства чрез т.н. алтернатива за кооперативна собственост и с отричането на догмите за радикалната промяна чрез революция чрез стратегията на постепенната промяна. <ref name="LP"/>
Реформизма бива остро критикуван от революционерите социалисти и марксисти, като [[Роза Люксембург]], която пише осъдителното есе ''[[Реформа или революция?]]''<ref>[http://www.marxists.org/archive/luxemburg/1900/reform-revolution/index.htm Реформа или революция] (на англ.) на Роза Люксембург</ref>. Скоро този спор се пренася в самата ГСП и е нейн вътрешнопартиен спор за посоката на развите до 1950-те. По-късно реформистите започват да спорят с [[болшевики]]те и техните сателитни комунистически партии за [[пролетариат]]а. След като болшевиките печелят в руската гражданска война и консолидират своята власт там те започват кампания по денонсирането на реформистите като "социални фашисти", до степен в която германската комунистическа партия почти игнорира [[Нацистка партия|Нацистката партия]], дори когато тя се възкачва на власт. <ref>[[Артур Кьостлер]]: ''The God That Failed.'', Edited by Richard Crossman. Bantam Matrix, Tenth Edition. стр. 41-42.</ref>
| |||