Габрово (община Струмица): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
 
==История==
Селото е основано от анагност Драгое около църквата Св. св. Архангели Михаил и Гавраил, за която [[Сърбия|сръбският]] цар [[Стефан Душан]] издава специална грамота. В последствие се издига втора църква Св. Богородица и двата храма получават дарения от сръбския властел кесар Войхна и регионалния владетел [[деспот]] [[Йоан Углеша]]. През 1374/5 г. с. Габрово с двете църкви е дарено от деспот [[Йоан Драгаш]] и брат му господин [[Константин Драгаш|Константин]] на манастираатонския манастир [[Свети Пантелеймон (Атон)|Св. Пантелеймон]].<ref>Хр. Матанов. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 225</ref>
 
През 19 век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Габрово е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 185 [[българи]] и 35 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. селото е населявано от 710 жители, от които 460 българи [[християнство|християни]] и 250 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.159.]</ref>