Сюлейманкьойски надпис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tukidid (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Сюлейманкьойският надпис''' е [[българи|български]] [[епиграфика|епиграфски]] паметник от времето на кан [[Омуртаг]]. Съдържа условия на 30-годишния [[мирен договор]] между [[Първо българско царство|България]] и [[Византия]], сключен през [[815]] между кан Омуртаг и византийския император [[Лъв V Арменец]]. Надписът е издълбан през IX век върху разцепена на две мраморна колона, висока 1,45 м, с отчупен горен и долен край. Надписът е на [[гръцки език]] с гръцки букви. Камъкът е намерен при чешмата Сатма чешмеси до село Сюлейманкьой (дн.днес [[Сечище (Област Шумен)|Сечище]], Новопазарско), донесен според местното предание от развалините на двореца в [[Плиска]].
 
Вероятно колони с подобни мирни или други договори са стояли в българската столица и са образували особен вид държавен архив на открито. Сега се съхранява в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] в [[София]]. Голяма част от надписа е повредена — от 11 точки са запазени само 4. В тях се уточнява границата между двете държави; урежда се положението на [[славяни]]те, останали на византийска територия; славяните от черноморската област, които се намират във Византия, се задължават да се завърнат в България; уговорена е размяната на военнопленници.