Конче (община Конче): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
В местността Горна кула, разположена югоизточно от селото в подножието на Конечката планина са локализирани останки от [[античност|късноантична]] и [[средновековие|средновековна]] [[крепост]]. <ref>[http://www.promacedonia.org/im3/im_strumica.htm#1 Микулчик, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Скопије, 1996, стр.317-318]</ref>
 
За първи път Конче се споменава в писмените извори през [[1019]] година в дарствена грамота на [[византийски император|византийския император]] [[Василий II Българоубиец]], където селището е описано като част от [[Струмица|Струмишката]] епархия на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>[http://promacedonia.org/is/is_2_1.html#hrisovul_1 Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56]</ref> От [[14 век]] над селото функционира [[Света Богородица (Конче)|манастирът „Света Богородица“]].<ref>Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 479</ref> Според Кончанския практик[[практикон]], придаден към дарствена грамота на цар [[Стефан Урош]] от 1366/7 г., в селото са живели 25 семейства.<ref>Матанов Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 228</ref>
 
През [[15 век]] Конче е център на [[вилает|вилаета]] ''Конича'', който в 1491 година има 1728 [[джизие]] [[хане]]та (немюсюлмански домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 43</ref> През първите десетилетия на [[16 век]] село Конче е център на [[нахия]] в [[Струмица|Струмишката]] [[кааза]] на [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]].<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.139</ref>