Хърс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Хърс''' (още ''Хърсой, Хръс, Хорс'') е предполагаем [[бог]] на [[слънце]]то, почитан от [[източни славяни|източните славяни]] през [[10 век]]. Споменава се в „[[Начална руска летопис]]“, „Слово о полку Игореве“<ref>{{cite web | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/35933/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D1%81| title = Хорс| work = Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера| publisher = dic.academic.ru| accessdate = 15 октомври 2009}}</ref>, „Слово и откровение святых апостолов“, „Ходене на Богородица по мъките“ и „О идолах Владимировых“. В „Слово о покаянии“ се казва: {{цитат|...иные по оукраніамь молятся емоу проклятым бълваном Переноу, Хърсоу, Мокъши, виламь...{{източник}}}} Провъзгласен е за едно от шестте висши божества в пантеона на [[Киевска Рус|киевския]] княз [[Владимир (Киевска Рус)|Владимир]], където е посочен веднага след [[Перун]] и преди [[Даждбог]] (в „[[Начална руска летопис]]“). Така косвено може да се съди за за важността на това божество.
Етимологията на името на бог Хърс сочи по всяка вероятност ирански произход и се свързва още в началото на 20 век от някои изследователи с иранското словосъчетание x<sup>v</sup>ar-xšaēta „сияйно слънце“, засвидетелствано в [[авестийски език|авест.]] x<sup>v</sup>arə-xšaētəm, [[средноперсийски език|пехл.]] xvaršēt, [[персийски език|перс.]] خورشيد [xoršid] „слънце“ (Милер, Корш, Горяев<ref>{{cite web | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/35933/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D1%81| title = Хорс| work = Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера| publisher = dic.academic.ru| accessdate = 15 октомври 2009}}</ref>). Други изследователи (Абаев) смятат, че произходът на думата е свързан с [[осетински език|осет.]] xorz/xwærz „добър“<ref>Абаев, В. Историко-этимологический словарь осетинского языка. т. 4. Ленинград. Наука 1989.</ref>. Борис Рибаков свързва произхода на името Хорс с древноскитския (сколотския) период, докато Валентин Седов ограничива иранското (скито-сарматското) влияние на антите от периода на Черняховската култура (II—IV век).
В Северозападните [[Родопи]] езическият обичай Пеперуда е на Летен Никулден, [[9 май]], когато е [[надир]]ът на [[Плеяди]]те. Доколкото той е бил предназначен за бог Перун, то за бога на светлината - Хърс Жидовин, остава денят на техния [[зенит]] на [[8 ноември]], [[Архангеловден]]. Няма научно задоволително обяснение за епитета "жидовин", но в контекста на фрагмент от фолклорната версия на мита за Сътворението, според който хората от първото поколение на човешкия род били несъразмерно високи, наречени "житове", "жидовци" (СбНУ 2, с. 164; СбНУ 3, с. 202), може да се приеме значението "висок" ("изправен") в противовес на "старец" ("прегърбен").
Ред 8:
Първородният син на княз [[Борис I]] е носел езическото име [[Владимир-Расате|Хръсате]]. Връзката между неговото име и името на божеството е несъмнена.
През [[Втора българска държава|Втората българска държава]] селището до сегашния [[Разград]] се е наричало Хръсград. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от славянското божество Хърс.
В България, Егейска Македония и Северна Добруджа има още няколко населени места, които са наречени [[Хърсово]]. Освен в апокрифът „Ходене на Богородица по мъките“ името на божеството се споменава и в другите три основни паметника, които имат българска подложка — „Беседа на тримата светители“, „Слово на Христолюбеца“ и „Слово на тълкователя“ (в преписите от Новгород на последните два името се изписва също във формата Хърс). В „Беседа на тримата светители“, той е наречен "Хорсъ жидовинъ", който заедно с "елинския старец Перун" е един от двамата "ангела на мълнията".
== Вижте също ==
| |||