Именник на българските ханове: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 195.230.18.97 (б.), към версия на EmausBot
Ред 1:
[[Картинка:NominaliaOfTheBulgarianKhansMoscowManuscript.jpg|thumb|right|Московски (синодален) препис на именника]]
'''Именникът на българските хановеканове''' или както е по-известен '''Именник на българските ханове''' е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в [[гражданска война]]. Интересното е, че титлата [[хан (титла)|хан]]/[[кан (титла)|кан]] не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „[[княз]]“, с която са наречени [[Аспарух]] и петимата му предшественици.
 
Именникът е открит през [[1861]] г. от руския учен [[Александър Николаевич Попов|Александър Попов]] при изследването на руски [[летопис]]и. Тогава са открити три руски [[препис]]а на документа: най-ранният от тях — [[Сергей Уваров|Уваровият]], е от края на [[15 век]], а другите два — [[Михаил Погодин|Погодинов]] и [[Москва|Московски]], са от [[16 век]]. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „[[Елински и римски летописец]]“: между първата част — [[Четвърта книга на царете]], и третата — [[Хрониката на Георги Амартол]], без да бъде отделен от тях.