Уикипедия

Емил Марков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 3:
| портрет =
| портрет-описание =
| px = 100px
| описание = Деец на БРП (к) и Командир на НОВА.
| наставка =
| роден-дата = [[5 април]] [[1905]]
| роден-място = [[Берковица]], [[Царство България]]
| починал-дата = [[12 юли]] [[1943]]
| починал-години =
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
}}
Ред 18:
'''Емил Марков Марков''' е политически и военен деец на [[БРП (к)]]. Участник и ръководител на Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Командир на [[НОВА]].
 
==Биография==
 
 
Емил Марков е роден на [[5 април]] [[1905]] г. в град [[Берковица]]. В комсомолската организация в родния си град Емил Марков влиза още като юноша. Левите си убеждения той дължи преди всичко на своя баща, учителя Марко Марков, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край. И двамата му братя, Веселин и Бойко, и сестра му, и тяхната майка – цялото семейство, в което расте и се развива Емил, е комунистическо.
 
През 1922 г. тосемейството се преселва в столицата[[София]]. Емил се записва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски”). През 1923 г. участва в [[Септемврийското въстание]]. След въстаниетонеговото Емил Марковпоражение разгръща активна дейност във фабриките и училищата в София за укрепване на младежките организации. През 1924 г. му е възложено да организира антимилитаристически групи във военния гарнизона на V- и Софийски район.
 
През априлските дни на 1925 г. е задържан в Дирекцията на полицията. Емил се решава на рискована стъпка: за да не издаде другарите си, той се хвърля от IV етаж на Дирекцията. По една случайност остава жив. След четири и половина години затвор е освободен.
 
През 1930 г. е изпратен в [[СССР]] да се учи и лекува. Завършва Ленинската партийна школа в [[Москва]] с отличие и през 1932 г. се завръща в България. За прикритие той се занимава с часовникарство, който занаят владее още от ученичеството си. Така изкарва и прехраната на семейството си.
 
През 1935-1936 г. Емил Марков е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на левосектантството в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация.
 
Участник и ръководител на Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На 3 юли 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда Водавода (лагер)|Гонда вода]]. През есента на същата година с група другари успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези дни Емил Марков е привлечен за член на ЦК на БРП (к). В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията. Той активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на [[Цвятко Радойнов]] поема ръководството ѝ. През пролетта на 1943 г. тя се превръща в Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия ([[НОВА]]). Емил Марков ръководи умело и с такт партизанското движение, което все повече се масовизира и добива нови организационни форми. С помощта на военни специалисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.
 
На 12 юли 1943 г. фатална случайност помага на фашистката полиция да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки”35. Емил открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и загива в ожесточената престрелка.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Емил_Марков“.