След турското завоевание, с указ на [[Баязид II]] в 1484 г. селището е обявено за административен център на [[Добруджа]], но в 1677г. за такъв е избрана [[Силистра]]. До края на турското робство населението на града и околността е най-вече българско<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_7.htm/ Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени София 1918]</ref>. Местните българи са били изключително богати – някои от тях са имали до 4-5 000 глави добитък. ГрадаГрадът е тясно свързан с [[Възраждане|Българското национално възраждане]]. В близките села учителства [[Васил Левски]]. [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] е първо е свещеник там, а след това излиза с чета в Бабадашката планина. В средата на 19-и век е построена българската църква “Св. Димитър” в Бабадаг. Стенописите на български език в храма са заличени през 1989 г. Интересен знак от възрожденската епоха е надгробието в черковния двор на млад българин от средата на ХІХ век. Епитафията му е ни дава представа за народната поезия в тази епоха: ''“И тук се пътниче поспри, и помен жалостен стори, на тоз дето тук в мрачен ров, лежи Петър Тодоров. У Шумен той се е родил, в Бабадаг се преселил и в 19-тата година на онзи свят премина – 6 март 1863 г."''
След [[Берлински договор|Берлинския договор]] в [[1878]] г. започва румънската колонизация.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в [[1912]] година четирима души от Бабадаг са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.</ref>
На 1 септемрви [[1916]] г. българската войска настъпва в Добруджа. До края на годината командваната от [[Иван Колев (генерал)|ген. Колев]] I-ва конна дивизия в състава на ІІІ-та българска армия разгромява в няколко сражения руските и румънски части и освобождава [[Мангалия]], [[Констанца|КюстенжаКюстенджа]] и Бабадаг. В двора на храма “Св. Димитър” е българското военно гробище. Тук са погребани около 40 войници от Трета армия, загинали в битката за освобождение на Бабадаг през [[1916]] г. Гробището днес е заличено. През [[1917]] г. българските граждански власти в Бабадаг издигат в гробището военен паметник. Неговият постамент все още стои, но върху българския надпис е поставена плоча на румънски език. Под нея се четат отделни букви от кирилския текст.
В Бабадаг излиза българският вестник „Добруджа“. През [[1917]] г. и [[1918]] г. градът е избран за седалище на заседанията на ПървиятПървия велик добруджански народен събор и ВториятВтория велик добруджански народен събор, провъзгласен за Първо добруджанско областно събрание, които със специален меморандум, петиции и телеграми обявяват волята на населението за присъединяване на цяла Добруджа към България. С решенията им е създаден Централен ДобруданскиДобруджански народен съвет и са изградени Местни народни комитети като органи на гражданската власт в градовете и по-големите села.
Съгласно Буфтейския и [[Букурещки договор (1918)|Букурещкия ]] мирни договори и по [[wikisource:bg:Протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица|БерлинскиятБерлинския протокол]] градаградът заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България. С [[Ньойски договор|НьойскиятНьойския договор]] [[Антанта|Антантата]] предедавапредава областта към Румъния, но населението тук остава изключително българско до [[1940]] г. населението тук остава изключително българско, когато по [[Крайовска спогодба|КрайовскиятКрайовския договор]] е принудително изселено от румънската власт.
