|
'''Густав Нахтигал''' (на [[немски]] ''Gustav Nachtigal'') ([[23 февруари]] [[1834]] - [[20 април]] [[1885]]) немски военен лекар, колонизатор, изследовател на [[Африка]].
== Ранни години 1834-1869 ==
Роден в градчето [[Айхщат]] (Eichstedt), близо до град Стендал в провинция [[Саксония-Анхалт]] в семейство на лютерански пастор. Завършва медицина в университетите в [[Хале]], [[Вюрцбург]] и [[Грайфсвалд]] и започва практика като военен лекар. През 60-ге години на ХІХ в. поради здравословни проблеми заминава за [[СевернаАлжир]], а след това за Африка[[Тунис]] и там продължава своята медицинска практика като придворен лекар на туниския бей.
== Експедиционна дейност 1869-1874 ==
През януари 1869, като германски емисар и по поръчение на крал [[Вилхелм І]] тръгва от [[Триполи]] на юг, стига до [[МурзукМарзук]] ({{coord|25º 53` с.ш., |55|N|13º |55` и.д.|E|}}) и продължава на югоизток, като в продължение на четири месеца пръв изследва масива [[Тибести]] (3415 м) и отново се завъръща в [[МурзукМарзук]]. Успява да се изкачи до 3000 м в Тибести, съставя първата орографска схема на масива и събира детайлни сведения за денонощните температурни контрасти и суровата природа на масива. От там се отправя на юг към езерото [[Чад (езеро)|Чад]], като пръв пресича [[Сахара]] през пустинята [[Билма]] (18 - 20º с.ш., 12 - 16º и.д.) и изследва езерото [[Чад (езеро)|Чад]] (12 - 26 хил. км<sup>2</sup>). В областта Борну след като връчва кралските подаръци завършва официалнат дейност на Нахтигал, но той остава в областта почти три години. Опитва се да събере повече сведения за областта Вадаи, като попътно се опитва да изясни съдбата на изчезналите германски изследователи [[Едуард Фогел]] и Карл фон Бойрман.
През 1871 изследва областите [[Канем]] и [[Борку]] на североизток от езерото, а през 1872 – областта [[Багирми]] на югоизток от него.
През 1873 тръгва на изток от езерото и достига до [[Абеше]] (14º с.ш., {{coord|13|50|N|20º 40` и.д.|5|E|}}) в [[Чад|Източен Чад]], като по пътя открива езерото [[Фитри]] и вливащата се от изток в него река [[Бата (река)|Бата]]. Продължава на изток, пресича платото [[Дарфур]] и през август 1874 достига до [[Ел Обейд]], а от там до река [[Нил]] и по нея се спуска до [[Средиземно море]].
== Дипломатическа и колонизаторска дейност 1880-1885 ==
| 