Густав Нахтигал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
 
== Експедиционна дейност 1869-1874 ==
През януари 1869, като германски емисар и по поръчение на крал [[Вилхелм І]] тръгва от [[Триполи]] на юг, стига до [[Марзук]] ({{coord|25|55|N|13|55|E|}}) и продължава на югоизток, като в продължение на четири месеца пръв изследва масива [[Тибести]] (3415 м) и отново се завъръща в [[Марзук]]. Успява да се изкачи до 3000 м в Тибести, съставя първата орографска схема на масива и събира детайлни сведения за денонощните температурни контрасти и суровата природа на масива. От там се отправя на юг към езерото [[Чад (езеро)|Чад]], като пръв пресича [[Сахара]] през пустинята [[Билма]] (18 - 20º с.ш., 12 - 16º и.д.) и изследвапристига езеротов [[Чад (езеро)|Чад]] (12 - 26 хил. км<sup>2</sup>)Борну. В областта Борну след като връчва кралските подаръци завършва официалнат дейност на Нахтигал, но той остава в областта почти три години. Опитва се да събере повече сведения за областта Вадаи, като попътно се опитва да изясни съдбата на изчезналите германски изследователи [[Едуард Фогел]] и [[Карл Мориц фон Бойрман]]. През този период неколкократно изследва езерото [[Чад (езеро)|Чад]] (12 - 26 хил. км<sup>2</sup>). През 1871 изследва областите [[Канем]] и [[Борку]] на североизток от езерото, а през 1872 – областта [[Багирми]] на югоизток от него.
 
През 1873 узнава, че във Вадаи има нов управител, който не е настроен враждебно към чужденците и Нахтигал решава да осъществи своя отдавна замислен план - да се върне обратно през Източен Судан. Същата година тръгва на изток от езерото и достига до [[Абеше]] ({{coord|13|50|N|20|550|E|}}) встолицата [[Чад|Източенна Чад]]Вадаи, като по пътя открива езерото [[Фитри]] ({{coord|12|47|N|17|31|E|}})и вливащата се от изток в него река [[Бата (река)|Бата]]. ПродължаваПочти година Нахтигал преживява във Вадаи и изяснява съдбата на Фогел и Бойрман. От Вадаи продължава на изток, пресича платото [[Дарфур]] и през август 1874 достига до [[Ел Обейд]], а от там до река [[Нил]] и по нея се спуска до [[Средиземно море]]. В периода 1879-1889 е публикуван тритомния му труд: ''"Sahara und Sudan", Bd. 1-3, Berlin-Leipzig, 1879-1889''.
През 1871 изследва областите [[Канем]] и [[Борку]] на североизток от езерото, а през 1872 – областта [[Багирми]] на югоизток от него.
 
През 1873 тръгва на изток от езерото и достига до [[Абеше]] ({{coord|13|50|N|20|5|E|}}) в [[Чад|Източен Чад]], като по пътя открива езерото [[Фитри]] и вливащата се от изток в него река [[Бата (река)|Бата]]. Продължава на изток, пресича платото [[Дарфур]] и през август 1874 достига до [[Ел Обейд]], а от там до река [[Нил]] и по нея се спуска до [[Средиземно море]].
 
== Дипломатическа и колонизаторска дейност 1880-1885 ==
Line 20 ⟶ 18:
 
Умира на 20 април 1885 на борда на кораба "Мове" на юг от [[Канарски острови|Канарските о-ви]]. Погребан е в [[Лас Палмас]], а през 1888 тленните му останки са пренесени в [[Камерун]].
 
== Трудове ==
Sahara und Sudan, Bd. 1-3, Berlin-Leipzig, 1879-1889.
 
== Източници ==
<references />
* Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 164-166.
 
{{СОРТКАТ:Нахтигал, Густав}}