Густав Нахтигал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
== Експедиционна дейност 1869-1874 ==
През януари 1869, като германски емисар и по поръчение на крал [[Вилхелм І]] тръгва от [[Триполи]] на юг, стига до [[Марзук]] ({{coord|25|55|N|13|55|E|}}) и продължава на югоизток, като в продължение на четири месеца пръв изследва масива [[Тибести]] (3415 м) и отново се завъръща в [[Марзук]]. Успява да се изкачи до 3000 м в Тибести, съставя първата орографска схема на масива и събира детайлни сведения за денонощните температурни контрасти и суровата природа на масива. От там се отправя на юг към езерото [[Чад (езеро)|Чад]], като пръв пресича [[Сахара]] през пустинята [[Билма]] (18 - 20º с.ш., 12 - 16º и.д.) и
През 1873 узнава, че във Вадаи има нов управител, който не е настроен враждебно към чужденците и Нахтигал решава да осъществи своя отдавна замислен план - да се върне обратно през Източен Судан. Същата година тръгва на изток от езерото и достига до [[Абеше]] ({{coord|13|50|N|20|
▲През 1873 тръгва на изток от езерото и достига до [[Абеше]] ({{coord|13|50|N|20|5|E|}}) в [[Чад|Източен Чад]], като по пътя открива езерото [[Фитри]] и вливащата се от изток в него река [[Бата (река)|Бата]]. Продължава на изток, пресича платото [[Дарфур]] и през август 1874 достига до [[Ел Обейд]], а от там до река [[Нил]] и по нея се спуска до [[Средиземно море]].
== Дипломатическа и колонизаторска дейност 1880-1885 ==
Line 20 ⟶ 18:
Умира на 20 април 1885 на борда на кораба "Мове" на юг от [[Канарски острови|Канарските о-ви]]. Погребан е в [[Лас Палмас]], а през 1888 тленните му останки са пренесени в [[Камерун]].
== Източници ==
<references />
* Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец
{{СОРТКАТ:Нахтигал, Густав}}
|