Беласица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
В структурно-геоложко отношение Беласица представява типичен линеен [[хорст]]. Тя се оформя като планински блок през [[плиоцен|плиоцена]] между два паралелни разседа, които я ограждат от север и юг, т.е. издига се хорстово, а съседните полета потъват. По тази причина река [[Струма]] на гръцка територия рязко сменя южното си направление със западно, успоредно на южния разсед.
[[Картинка:Kalabak_IMG_4600.jpg|мини|дясно|300п|Връх [[Радомир (връх)|Радомир]], поглед от североизток]]
Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското [[било]] е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх [[Радомир (връх)|Радомир]] (2029 м). Други високи върхове са: [[Конгур]] или [[Голям Конгур]] (1951 м), [[Пункова скала]] (1974 м), [[Дебело бърдо]] (1951 м), [[Лозен (връх)|Лозен]] (1898 м) и [[Тумба (Беласица)|Тумба]] (1880 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.
По билото на Беласица са разположени няколко планински [[проход]]а, най-важният от които е [[Демир капия (Беласица)|Демир капия]] (1686 м). В миналото те са имали местно значение, но сега поради граничното положение на планината са неизползваеми.
[[Картинка:Belasica_IMG_5312_l.jpg|мини|дясно|300п|Села в района на Бутковското езеро в Гърция. Нощна снимка от района на връх Конгур, денивелация около 2000 метра.]]
Беласица е изградена главно от [[метаморфни скали]] - [[амфиболит|амфиболити]], различни видове [[шиста|шисти]], [[гранитогнайс|гранитогнайси]], [[гранит|гранити]], [[Гнайс|гнайси]] и други.
Климатът на Беласица е планински с по-меки черти в сранение с по-високите и по-северно разположени български планини. Над 1000 м н.в. средноянуарските температури са ок. -1 , -7 С, а средноюлските темпертури от +14 до + 20 С , а валежите са в границите 700 - 1000 мм. Поради орографския ефект валежите в подножието и среднопланинските склонове на Белсица достигат 1000 мм. Снежната покривка във високите части се задържа няколко месеца. Преобладаващите ветрове са северозападни, като през пролетта по северното подножие на планината се наблюдава топлият поривист вятър [[фьон]].
За подножието на планината са характерни [[Канелени горски почви|канелените горски почви]], а във височина [[Кафяви горски почви|кафявите горски]] и [[Планинско-ливадни почви|планинско-ливадните почви]].
Северното подножие на планината, известно с името ''[[Подгорие (Беласица)|Подгорие]]'' е оформено от дебели наносни пластове, които задържат обилни водни запаси. В полите на Беласица са разположени редица села.
| |||