Ан Невил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Промяна на шаблон Превод от2 |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
| други титли=
| кръщене=
| родена= [[11 юни]] [[1456]]
| място на раждане= [[Мидълхем]], [[Англия]]
| починала= [[16 март]] [[1485]]
| място на смъртта= [[Уестминстърското абатство]], [[Лондон]], [[Англия]]
| погребана в =
Ред 27:
| майка=Анна Бюшамп
| герб=
}}
==Ранни години==
'''Анна Невил''' е родена на [[11 юни]] [[1456]] в замъка Уоруик. Тя е дъщеря на Ричард Невил XVI, граф на Уоруик, и Анна Бюшамп. През краткия си живот Анна Невил е използвана като политическа пионка. По-голямата част от живота ѝ преминава в замъка Мидълхем, в който Анна и сестра ѝ, Изабела Невил, прекарват заедно със синовете на херцога на Йорк, Ричард. По-късно тези момчета изиграват важна роля в живота на двете сестри.
Line 35 ⟶ 36:
Според условията на предбрачния договор петнадесетгодишната Анна Невил е тържествено сгодена за седемнадесетгодишния Едуард в замъка Шато д'Амбоа във Франция, където се предполага, че двамата са венчани вероятно на [[13 декември]] [[1470]] г. в катедралата в Анжер. Графът на Уоруик, който бил пратен от Маргарет д'Анжу обратно в Англия, за да отвоюва трона на Хенри VI, е убит в битка няколко месеца по-късно. Заедно с новия си съпруг и със свекърва си Анн се връща обратно в Англия, където разбира за смъртта на Ричард Невил.
На [[4 май]] [[1471]] г. Едуард Ланкастър е убит в битка при Тюлксбъри, а Анна и кралица Маргарет д'Анжу са отведени в плен. Първоначално Анна е отведена в Ковънтри, а по-късно е предадена в дома на херцог Джордж Ланкастър в Лондон, където Анна става обект на спорове между херцогът на Кларънс и Ричард III.
Херцогът на Кларънс, който вече бил женен за сестрата на Анна, Изабел, и смятал да заграби цялото имущество на покойния граф Невил, се отнасял с Анна като към своя храненица. Неговият брат [[Ричард III|Ричард]] в стремежа си да се ожени за Анна и да получи половината от наследството на граф Невил успял да похити Анна и под охрана я отвел в църквата Сейнт Мартин льо Гранд.
| |||