Средно градище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м площ = 28,228 |
|||
Ред 24:
<!-- == Обществени институции == -->
Според преданието, и според един стар учебник по история преди 9 септември 1944 година, се носи слуха, че в селото преди години се е омъжила и живяла сестрата на Паисий
Георги Епитов Инелски, родоначалник на Стрелчевия род. В началото на 19 в. той идва от с. Стрелча в Медово и започва да се занимава с търговия, но не изпълнявал разпорежданията на Осман бей. Между него и бея започва конфликт и беят решава да премахне Георги. За да се предпази, през 1910г. Г. Инелски заминава за Бесарабия. Там престоява 4 г., след което се завръща в поробената си родина и се отправя към рилския манастир. Там работи под псевдонима Паисий Рилски. Като таксидиот на манастира, той обикаля из турската империя да събира помощи. След смъртта на Осман бей през 1826г., Паисий Рилски (Г. Инелски) се завръща в Медово като свещеник и учител.Георги Николаевич Епитов (Инелски) е първият учител в селото. С неговото идване с.медово става център, става седалище за кръщаване, венчаване и опяване на смъртните. Но най- голямата му заслуга е , че открива килийно училище в село Медово.
Бащината му къща се намирала там, където сега е дворът на Хр. Стрелчев. Тук той построява голяма стая, в която черкува и учи децата от селото на четмо и писмо.Учителствал е няколко години, но докога -не е известно. В „Летописната книга на училището”, водена тогава от учителят Миньо Попантов пише следното: ” Според сведенията на старите хора първата килия в селото ни е открита от Паисий.” Бащата на Миньо Попантов- свещеникът Антон Илиев, пише следното : ” Отец Паисий е родом от с.Банджиларе, от семейството на Инелските, чист православен българин. В буйната си младост ходил в Русия и оттам пренесъл той кръст седефлията, ходел в Рилския манастир, постригал се в монашески чин и се завърнал пак в родното си село Банджиларе, където отворил училище в 1810г.”
В” Рилската преправка на История славянобългарска” Боньо Ст. Ангелов допълня биографията на нашия герой със следните сведения : ” Преди да замине за Русия, той е бил бакалин в дюкяна на Таньо Терзията.Буден и буен българин, Паисий е бил преследван от беговете в с.Марково и бил принуден да избяга за спасение на живота си в Русия, а след това в Рилския манастир изучава черковнославянски език и овладява гръцкия език.”
По-нататък Боньо Ангелов продължава : ” Паисий Рилски е познат с още един ръкопис от 1917 г., който се намира в Окръжния музей в гр. Ст. Загора.Този ръкопис има 62 пагинирани листа , освен тях в началото има още 3 листа, а в края- още един лист. Книгата е хубаво подвързана с орнаментирана кожа.
Годината 1825, когато пише” Рилската преправка”, е последната вест за Паисий Рилски. Не знаем и дали той е написал други, освен посочените две книги. Може би заминава за Хасково с Рилския монах Агапий, където разгръщат широка просветна дейност.
„Рилската преправка „(написана от медовеца Паисий Рилски-Г.Инелски) е компилативно съчинение. В сравнение с „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, Преправката съдържа нови глави. Главната цел и на двете съчинения е да покажат славното минало на българския народ, разкрито чрез важни събития, дело но народа и на видни негови водачи.
А името си е получило на факта, че има две средновековни селища край него-Горно Градище, на което основите все още се виждат над местността Мавровица, и Долно Градище-остатъкът от селището е от римско време край Козлушката чешма. И от там и името-Средно Градище (по турско време е било
== Културни и природни забележителности ==
| |||