Разлика между версии на „Изомерия“

5708 байта изтрити ,  преди 9 години
редакция без резюме
{{Обработка|форматиране}}
. възможностите за изомерия са по-големи.
 
'''Изомери''' са съединения с еднаква молекулна формула,но с различен ред в свързването на в въглеродната верига. Тези съединения имат различни свойства едно спрямо друго. Явлението е открито от [[Берцелиус]]. На основата на структрурната теория (1860), Ал. [[Бутлеров]] изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих [[Вьолер]] през 20-те години на 19. век (превръщане на амониев изоцианат в [[карбамид]]).
 
Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери:
'''Съединения с еднаква молекулна формула, но с различна структура, са структурни изомери.'''
 
Ако изомерите са с различна конституция, те са конституционни изомери.
[[Марковников]] (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми.
Например: водата реагира с натрий, метанът не реагира. Причината е различното влияние на кислорода и въглерода върху водородните атоми, свързани с тях. Този пример показва, че водородният атом загубва своята индивидуалност и се отнася по различен начин в двете молекули, където той е част от две качествено различни частици (молекули).
 
Този и много други примери потвърждават основния извод на структурната теория, че:
'''Свойствата на органичните съединения зависят не само от състава им, но и от тяхната структура.'''
 
Към края на XIX век [[Ван'т Хоф]] и Льобел обръщат целенасочено вниманието си към пространствената структура на молекулите, формулират идеята за тетраедричната координация на 4-валентния въглерод и дават обяснение за явлението оптична изомерия (енантиомери) - асиметрични молекули, които помежду си се отнасят както предмет и огледалния му образ ([[хиралност]]). Всички физични свойства на тези изомери са еднакви, с изключение на посоката на въртене на [[плоскополяризираната светлина]].
 
== Видове изомерия ==
От съвременна гледна точка изомерията на органичните съединения бива:
* ''конституционна'' - изомерните молекули имат еднакъв количествен състав (конституция), но различен ред на свързване на атомите
* ''конфигурационна'' - поредността на свързване на атомите е еднаква, но в триизмерното пространство молекулите се различават помежду си. Бива:
**'''а.''' ''оптична'' (енантиомерия) - отнасят както предмет и огледалния му образ (различават се по конфигурацията на един [[асиметричен]] С-атом)
**'''б.''' ''геометрична'' (диастереомерия) - не се отнасят както предмет и огледалния му образ, различават се по взаимното положение на заместителите спрямо двойна връзка или пръстен (cis-trans, Е-Z-диастереомерия); комбинацията от конфигурациите на повече от 1 асиметричен С-атом(сигма-диастереомерия).
* ''конформационна'' - изомерните молекули (конформери) се различават единствено по завъртане на някои молекулни фрагменти около проста връзка и лесно преминават от един в друг ([[циклохексан]]: стол-вана).
 
При неорганичните съединения поради голямото разнообразие от елементи, координационни числа и др. възможностите за изомерия са по-големи.
 
 
Анонимен потребител