Уелски език: Разлика между версии

Периодът на римското владичество (I - V век) не довежда до пълното романизиране на келтските P-диалекти в Британия, от които по-късно произлиза уелският език.<br>Възникването на уелски се датира между VI и VIII век, период на англо-саксонските нашествия, заселването в Англия на германоезични племена и изтласкването на британското келтско население на запад и юг, към изолираните помежду си области [[Уелс]], [[Корнуол]], [[Кумбрия]] и [[Бретан]]. Този период се нарича '''ранноуелски''', оттогава са и първите паметници, позволяващи да се идентифицира уелският език. По-многочислени са паметниците от '''староуелския''' период, обхващащ IX - XI век. Периодът XII - XIV век се нарича '''средноуелски''' и се характеризира със създаването на множество религиозни текстове, както и на сборниците с митологично-историческа проза '''Mabinogion''', '''Llyfr Gwyn Rhydderch''' ("Бялата книга на Ридерх/Родерик") и '''Llyfr Coch Hergest''' ("Червената книга на Хергест").<br>За '''новоуелски''' се говори от XIV-XV век, като решаващо събитие от това време е издаването на превода на Библията от Уилиам Морган през [[1588]] г. Преводът изиграва ролята на кодификатор на литературния език, при все че този процес не е завършен и до днес, и се запазват съществени различия между северните и южните диалекти. На границата между средноуелски и съвременния уелски период твори и смятаният за най-велик уелски поет '''Давид ап Гуилъм''' (Dafydd ap Gwilym, [[1315]]/[[1320]]-[[1350]]/[[1370]]).<br>Периодът на късния новоуелски започва с публикуването на Библията на Уилиам Морган и продължава до днес.

Периодът от XIX век до днес се отличава с намаляването на броя на говорещите уелски и на изместването му от английски. При преброяването на населението от [[1891]] г. 54 на сто от жителите на Уелс са посочили, че говорят уелски, докато през [[1981]] г. този брой е бил едва 19 на сто. Негативната тенденция обаче постепенно се пречупва, и при преброяването през 2001 г. около 21 на сто са посочили, че говорят уелски. Това се дължи както на засилващата се кампания по изучаването му, така и на приемането на редица закони за неговата защита през 90-те години на ХХ век, и особено на използването му в парламента на Уелс, създаден през 1999 г. Според британския Закон за уелския език (Welsh Language Act) от 1993 година този език е равноправен с английския на територията на Уелс. Законът влиза в сила на 21 декември 1993 година и предвижда създаването на специален Комитет за уелския език към държавния секретар на Уелс.<ref>Марковиић-Баjаловиић, Диjана. Велика Британиjа, - в: Кнежевиић-Поповиић, Драгана, Марковиић-Баjаловиић, Диjана и Перчевић, Горан. Положаj етничких мањина у образовању. Упоредна анализа, том 2, Београд, 2000, с. 118-119.</ref>

Уелският език споделя уникалното за индоевропейските езици явление '''мутация на началната съгласна''' ("treiglad") с останалите [[келтски езици]] на Британските острови. Въз основа на наличните данни се смята, че това явление се е развило само в островните келтски езици и не е било представено в континенталните езици от същата група, например в изчезналия [[галски език]]. При мутацията първият звук на дума, започваща на съгласна, може да се променя в зависимост от предходната дума или от граматичния контекст. В уелски език се наблюдават три мутации: '''смекчаване''' (лениция, "treiglad meddal"), '''потъмняване''' (назализация, "treiglad trwynol"), '''придихание''' (аспирация, "treiglad llaes"), както и '''смесена мутация'''.

== ЛитератураБележки ==