Разлика между версии на „Кирил Драмалиев“

редакция без резюме
| починал-дата=[[20 декември]] [[1961]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
{{Депутат-България|26о=1|6в=1|1н=1|2н=1|3н=1}}
}}
'''Кирил Георгиев Дpамалиев''' е партиен, държавен и ,просветен деец, [[дипломат]]. Роден в София, където завършва класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в [[Мюнхендипломат]]. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение.
==Биография==
Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в гр. София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в [[Мюнхен]]. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в редовете на [[БКП]] от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941–1944).
Участва в Съпротивителното движение през [[Втората световна война]]. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. Главен представител на БРП (к) в Националния комитет на [[Отечествения фронт]]. <ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259</ref> <ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239</ref>Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”''
 
На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите&nbsp;— комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за [[народен представител]] (1945-1961)
Включва се в редовете на [[БКП]] от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията през 1937 и в периода 1941–1944. Един от представителите на БКП в Националния комитет на [[Отечествения фронт]]. Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под манифеста на ОФ от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”'', който манифест служи като оправдание за терора след 9 септември 1944 г.
 
На 22 септември 1944 със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите&nbsp;— комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). [[Министър на народната просвета]] във второто правителство на [[Георги Димитров]] (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на [[Васил Коларов]] (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и [[Вълко Червенков]] (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. – посланикПосланик на НРБ в [[Полша]] (1952 - 1954) и в [[Германска демократична република|ГДР]] (1956 - 1958).
 
По време на сесията на Висшия учебен съвет през м. май-м. юни 1945 г., подкрепян от регента [[Тодор Павлов]], Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".
 
{{пост начало}}
Народен представител в XXVI ОНС, Великото народно събрание, в І, II, и III Народно събрание.
{{пост|[[министър на народната просвета]]|[[11 декември]] [[1947]]|[[4 февруари]] [[1952]]|[[Минчо Нейчев]]|[[Демир Янев]]}}
{{пост край}}
== Източници ==
<references />
 
{{СОРТКАТ:Драмалиев, Кирил}}