|
'''Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов''' (известен и като ''Гео́ргий Миха́йлов Дими́тров'', ''Georgiy Mikhailovich Dimitrov'', ''Georgi Mikhailoff Dimitroff'') е [[България|български]] [[политик]], ръководител на [[Българската комунистическа партия]] (БКП) и генерален секретар на [[Коминтерн]]а (1935-1943). Той е 32-и [[министър-председател на България]] в 64-то и 65-то правителство ([[1946]]-[[1949]]). Известен е още като ''Тарабата''.
Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!Гоше!
== Биография ==
Родителите на Димитров са Димитър Тренчев, от [[Разлог]] и [[Парашкева Досева]], от [[Баня (Област Благоевград)|с. Баня, Разложко]], като тогава и двете селища са в Османската империя. След Кресненско-Разложкото въстание семействата им се преселват в с. [[Ковачевци (Област Перник)|Ковачевци]], [[Област Перник|Пернишко]], което е на територията на Царство България. Тук двамата сключват брак, от който се раждат 7 деца. Самият Георги Димитров е роден на [[30 юни]] (18 юни стар стил) [[1882]] в с. Ковачевци. Четири години след раждането на Димитров семейството му се преселва в София. През [[1894]], още 12-годишен, поради липса на средства прекъсва образованието си и започва работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов. Там се печата органът на [[Либералната партия]] на [[Васил Радославов]] „Народни права“.
[[Картинка:Joseph Stalin and Georgi Dimitrov, 1936.jpg|thumb|200px|left|Георги Димитров и [[Йосиф Сталин]] 1936 г.]]
=== Навлизане в българската политика (1902 - 1923) ===
През 1902 Георги Димитров става член на [[БРСДП]]. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли [[1903]] Димитров се ориентира към [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|тесните социалисти]] около [[Димитър Благоев]]. Той е и активист на [[Общ работнически синдикален съюз|Общия работнически синдикален съюз]]. Димитров ръководи [[Пернишки стачки|Стачката на пернишките миньори]], започнала на 18 юни 1906 и продължила 35 дни. Заради тази стачка на 4 юли той е арестуван за първи път. През 1906 година сключва брак със сръбската моделиерка<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX - началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = 33 | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref> и синдикалистка [[Люба Ивошевич]]. В резултат на своята активност през 1909 г. е избран за член на ЦК на БРСДП на мястото на тежко заболелия [[Гаврил Генов]]. Георги Димитров е мобилизиран по време на Межусъюзническата война през 1913 г., но добил национална известност, той става депутат на изборите за XVI ОНС (24 ноември 1913). Така вместо на фронта, той попада в парламента и на 31 години става най-младият народен представител в Царството. През този период приема вижданията и постановката на Димитър Благоев по националния въпрос и се оформя като привърженик на идеята за [[Балканска федерация]]. На XXII конгрес на БРСДП (т.с.), който става първи конгрес на БКП (т.с.), не подкрепя националното обединение на българския народ, а издига тезата за създаване на Балканска федеративна съветска социалистическа република, включваща в състава си и Македония.<ref>http://www.sarakt.org/predateli.htm БКП и националния въпрос 1912-1924</ref>
На парламентарните банки той е без прекъсване 10 години - до [[1923]]. Като народен представител избягва мобилизацията по време на [[Първата световна война]]. Депутатският имунитет му позволява достъп до войниците на Солунския фронт, където води активна антивоенна агитация според постановките на [[БРСДП (т.с.)]], за което е осъден на строг тъмничен затвор и лежи 4 месеца в Софийския централен затвор, от 29 август до 16 декември 1918 г. Участва в партийния конгрес на 28 май 1919, когато БРСДП (т.с) се преименува на [[БКП (т.с.)]] и минава на [[Коминтерн]]овски позиции. През декември същата година е сред организаторите на [[Транспортната стачка]]. Сред организаторите е и на съпроводилата я всеобща политическа стачка (29 декември 1919 - 3 януари 1920). Включва се в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя [[болшевизация]]та на БКП. По това време Георги Димитров пространно защитава идеята за четири български съветски републики (освен България - Добруджа, Тракия и Македония в рамките на Балканската Федерация) в реч пред комунисти-емигранти през февруари 1923 г, като поставя искането за независимост на национално-освободителните движения на македонските, добруджански и тракийски българи от “българската буржоазия”.<ref>Георги Димитров "Съчинения" т. VII, С. 1954 г. с.369.</ref> През [[1923]] заедно с [[Васил Коларов]] оглавява инспирираното от Коминтерна [[Септемврийско въстание]]. Действа с щаба на въстанието в Северозападна България. След неговия разгром бяга в [[Югославия]], а оттам - в [[Австрия]]. В България той е осъден задочно на смърт.
=== В Коминтерна (1923 - 1946) ===
[[Файл:Dimitrov George state in Moscow.jpg|thumb|left|Паметникът на Георги Димитров в [[Москва]]]]
В Австрия Димитров става активист на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] (Коминтерна), като извършва "конспиративна дейност" в Швейцария и Германия. Живее периодично в СССР под различни псевдоними. Достига до поста ръководител на Западноевропейско бюро на Коминтерна през периода 1929-1933 г. Най-късно от 1927 сътрудничи на съветските тайни служби ([[ГПУ]]), включително като офицер за свръзка с [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]].<ref>{{cite web | last = Димитров| first = Димитър| year = 2005| url = http://www.bbc.co.uk/bulgarian/indepth/story/2005/10/051010_dimitrov_file.shtml| title = Георги Димитров - съветски агент?| publisher = BBC| accessdate = 24 април 2008}}</ref> На [[9 март]] [[1933]], заедно с няколко други [[комунизъм|комунисти]], Георги Димитров е обвинен в организирането на подпалването на [[Райхстаг]]а, за което днес се смята, че е извършено от психически неустойчивия [[Маринус ван дер Любе]]. Димитров води сам своята защита на организирания от нацистите [[Лайпцигски процес|процес в Лайпциг]]. Майката на Димитров заминава за [[Франция]], където на митинги и събрания се обявява за освобождаването на сина си. В Лондон, от леви адвокати, журналисти и деятели на германската комунистическа партия е организиран контра-процес, който доказва убедително провокацията срещу комунистите. В своята защитна реч Димитров защитава българският народ от грубите нападки на медиите. Той подчертава неговите исторически заслуги пред човечеството и гордостта си, че е българин. Словесните му сблъсъци с [[Херман Гьоринг]] и защитната му пледоария спечелват на Димитров място в комунистическия пантеон.
Този процес е последният в Германия, съставен от независими съдии от "старият" съд ''Райхсгерихт''. Димитров, Танев и Попов са осъдени на по 9 месеца затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството. След излежаване на присъдите си тримата получават [[СССР|съветско]] [[гражданство]] и заминават за Съветският съюз, където остават до края на [[Втората световна война]]. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на [[Сталин]] и са изпратени в концлагери. Танев умира в концлагера, а Попов след 13 години в лагерите на [[ГУЛАГ]] се завръща болен в България и написва спомените си, които са изнесени тайно и отпечатани в Париж през 1983 г. След процеса Димитров се превръща в една от основните фигури на международното комунистическо движение. Заема мястото на [[Васил Коларов]] като ръководител на Коминтерна ([[1935]]-[[1943]]) и на БРП (к). В [[Москва]] ръководи Международния отдел на ЦК на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]] и е депутат в съветския парламент ([[1937]]-[[1945]]). След смъртта на Люба Ивошевич през 1933 г. [[Сталин]] е този, който намира втора съпруга за Димитров - еврейката [[Роза Юлиевна]], която е предана комунистка. Единственото им дете Митя се ражда през 1936 г., но едва 7-годишно умира от [[дифтерит]].
=== Отново в България (1946 - 1949) ===
[[Картинка:Banknoti NRB.JPG|мини|200п|Банкноти от 10 и 20 лева с лика на Георги Димитров]]
След преврата на [[9 септември 1944]] г. Димитров остава в [[СССР]], откъдето оказва влияние върху провежданата в страната политика от страна на БРП (к). Завръща се в [[България]], след като страната е обявена за "народна република" на референдум от 15 септември 1946 г. Непосредствено след завръщането си претърпява поражение в парламентарните избори срещу кандидата на [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]] [[Атанас Москов]]. Избран е за министър-председател през [[ноември]] същата година. Оглавява БРП (к), която през декември [[1948]] се преименува на [[БКП]].
Като министър-председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с [[Югославия]] и провеждане на поетапна [[македонизация]] на населението в [[Благоевград]]ски окръг с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република. Политиката на Георги Димитров е подчертано против националните интереси на България и е подчинена на идеята за [[Балканска федерация]], прокламирана от Коминтерна преди войната. След войната тази концепция вече не е актуална, тъй като засяга новите стратегическите планове на [[СССР]] в района. Това води през 1948 г. до разрив между [[Тито]] и [[Сталин]], а Димитров който е подложен на унищожителна критика от страна на [[КПСС]], се примирява със статуквото.
Георги Димитров умира през [[1949]] в санаториума „[[Барвиха]]“ край [[Москва]], където е лекуван 4 месеца. Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза (вероятно вследствие на [[алкохолизъм]]), диабет, хроничен простатит“. Съществува хипотеза за политическо убийство на Димитров по указания на Сталин.<ref>[http://books.google.bg/books?id=VDY2IOJhTgAC&pg=PA225&lpg=PA225&dq=%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BA+%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0+%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2&source=bl&ots=JlnZ9Sqh1-&sig=lF9QRWy3WwXRtKy9PsZToR-xZzs&hl=bg&ei=Wk4CTcuTIczKswanktj5CQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CCcQ6AEwBA#v=onepage&q=%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BA%20%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0%20%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2&f=false Български хроники – IV том, Автор Стефан Цанев, Издател TRUD Publishers, ISBN 9545289449, стр. 225-226.]</ref> Комунистическата власт в България отбелязва смъртта му с въдворяване на група неудобни за нея лица в лагери. Това попълнение лагеристи остава в историята като „Димитровско“. Тялото му е изложено в [[София]] в [[Мавзолей на Георги Димитров|Мавзолея на Георги Димитров]], а след първите демократични промени е погребано в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]] през [[1990]]. Мавзолеят е разрушен на [[21 август]] [[1999]] г.
== Семейство ==
|
