Рила е блоково-разломна планина ([[хорст]]) с куполообразна форма. Част е от най-старата суша на [[Балканите]] - Македоно-Тракийския масив. Изградена е от [[гранит]]и, [[гнайс]]и и [[кристалинни шисти]], формирани през [[палеозой|палеозоя]] - преди повече от 250 милиона години. Планината е заледявана на няколко пъти през [[плиоцен]]а, а алпийският ѝ релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10-12 000 години, когато [[сняг|снежната]] граница на планината била на 2100 м надм.в. Над тази граница [[ледник|ледници]]те коренно променили съществуващия дотогава релеф, като образували дълбоки [[циркус]]и (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри [[карлинг]]и (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), трогови и висящи долини, [[морени]] и други типични ледникови форми. [[Иван Вазов]] поетично оприличава Рила на ''„крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони... замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието“''.
