Океан (митология): Разлика между версии

'''Океан''' Океан (в древногръцката митология) е титан от първото поколение. В гръцката митология Океан, или Okeanos е най-големият от дванадесетте титани,. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на [[Уран (митология)|Уран]] и [[Гея]]. Брат и съпруг е на титанидата [[Тетида]], от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири [[Прометей]] и [[Зевс]]. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу [[Зевс]]. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и [[Тетида]] живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.

== Изобразяване ==

В древността Океан (от гръцки : Ὠκεανός, свят океан ) се смятал за световния океан, който древните римляни и гърци смятали за огромна река , опасваща света. В гръцката митология този свят- океана е персонифициран като Титан, син на Уран и Гея. В елинистичната и римската мозайка Титан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога (често представян като ноктите на рак и с торса на змия). В римски мозайки, като например тази от Бърдо той може да носи кормилното гребло и люлка на кораб.