Хелън Келър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: az:Helen Keller |
форматиране: 36x й→ѝ, 22x интервали, 2x число+г., А|АБ, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) и други дребни, предимно формат |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Хелън Келър
| портрет = Helen Keller.jpg
| портрет-описание = американска общественичка
| px = 200
| описание =
| наставка = а
| роден-дата = [[27 юни]], [[1880]]
| роден-място = [[Тъскъмбия]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
Ред 11:
| починал-място = [[Истън]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
}}
'''Хелън Адамс Келър''' (
Историята, за това, как нейната учителка,
Като един
== Ранно детство и заболяването ==
[[Image:Helen Keller with Anne Sullivan in July 1888.jpg|thumb|240px|right|Келър и Ан Съливън, на ваканция в Кейп Код, юли [[1888]] г.]]
Фамилията на
''Хелън Келър'' не е родена сляпа и глуха; тя е едно ''нормално малко момиченце'' до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, описана от лекарите й, като ''"остро възпаление на стомаха и мозъка"'', което може да се свърже със ''[[скарлатина]]'' или ''минингит''. Заболяването й не трае дълго време, но последиците от него са, че остават ''момичето'' глухо и сляпо. По това време, тя успява да комуникира с ''Марта Уошингтън'', шест-годишната дъщеря на семейният готвач, която разбира знаците й; на седем-годишна възраст, ''Хелън'' владее над ''60 знака'', с помощта, на които успява да комуникира със семейството си и персонала.▼
▲
През ''1886'' година, майка й, вдъхновена от публикация на ''[[Чарлз Дикенс]]'', ''Американски записки'', за успешното обучение на друго дете в подобно състояние, на име ''Лаура Бригман'', изпраща ''малката Хелън'', съпроводена от баща й, в търсенето на д-р ''Дж. Джулиян Чисълм'', специалист по уши, нос, гърло, практикуващ в ''[[Балтимор]]''. В следствие на което, той ги свързва с ''[[Александър Бел]]'', който по това време се занимава с ''глухи'' деца. ''Бел'' им препоръчва да се обърнат за помощ към института ''"Перкинс"'' за слепи, разположен в ''южен [[Бостън]]''. ''Майкъл Анаганос'', директорът на училището, се обръща към бившата възпитаничка ''Ан Съливън'', която също е ''обременена със зрението си'', и е едва ''20-годишна'', с молба да стане инструктор на ''Хелън''. Това дава началото на една дълга връзка, траеща цели ''49 години'', преминаваща през говернантство, последвано от приятелство.▼
▲През
''Ан Съливън'', пристига в дома на ''Келър'', през ''март 1887'' година, и веднага започва с обучението на ''Хелън'', да комуникира чрез произнасяне на думи, с помощта на ''знаци върху дланта й'', като започва с ''"к-у-к-л-а"'', за думата кукла, която ''Ан'' й е донесла като подарък. Големият пробив на ''Келър'' в комуникацията, идва на следващият месец, когато тя осъзнава, че движенията върху раката й, които прави нейната учителка, са свързани с усещането от другата й ръка, върху която ''тече вода'', и тя разбира смисъла на думата ''"[[вода]]"''; след което, почти изтощава ''Съливън'', настоявайки, да научи имената на всичките й познати предмети, които я заобикалят.▼
▲
Поради изпъкналост на лявото й око, ''Келър'' често е фотографирана в профил. Когато е била възрастна, и двете й очи биват заменени със стъклени, поради ''"медицински и козметични причини"''.▼
▲Поради изпъкналост на лявото
==Официално образование==▼
[[Image:Helenkellerannesullivan1898.jpg|thumb|220px|right|Келър и Съливън през 1898г.]]▼
След постъпването си през ''май'', ''1888'' година, ''Хелън Келър'' успява да завърши института ''"Перкинс"'' за слепи. През ''1894-та'', ''Хелън'' и ''Ан Съливън'' се местят в ''[[Ню Йорк]]'', в училище ''"Wright-Humason"'' за глухи. През ''1896'' година, се завръщат в ''[[Масачузец]]'', и ''Келър'' постъпва в училището за млади дами ''Кембридж'', преди да бъде приета през ''1900-та'' година в колежа ''"Радклиф"''. Почитателят й, ''[[Марк Твен]]'', я представя на петролния магнат ''Хенри Роджърс'', който заедно със съпругата си, плащат обучението й. През ''1904'' година, на 24-годишна възраст, ''Келър'' завършва ''"Радклиф"'', като става първият човек, който е получил ''бакалавърска степен в изкуствата''. Тя подържа връзка с австрийския философ и педагог, ''Вилхелм Джерусалим'', който е един от първите, които откриват таланта й в ''литературата''. ▼
▲== Официално образование ==
==Компаньонство==▼
''Ан Съливън'' остава неин партьор, дълго след като е изучила ''Хелън''. ''Ан'' се омъжва за ''Джон Мейси'', през ''1905'' година, а здравето й започва да се влушава през ''1914-та'' година. За домакиня, наемат ''Поли Томсън''. Млада жена от ''[[Шотландия]]'', която няма опит в грижите към ''слепи'' или ''глухи'' хора. Тя успява да се научи да работи, и заема длъжност секретарка, и в последствие става придружител на ''Келър''. ▼
▲След постъпването си през
▲== Компаньонство ==
''Келър'' се мести във ''Форест Хилс'', заедно с ''Ан'' и ''Джон'', и използва къщата като база за създаването на ''фондация за слепи в Америка''. ▼
▲
▲
След като ''Ан'' умира през ''[[1936]]'' година, ''Келър'' и Томсън се местят в ''[[Кънектикът]]''. Заедно обикалят и набират средства за слепите хора. През ''1957'' година, ''Томсън'' получава удар, от който не успява да се възстанови, и умира през ''1960'' година. ▼
▲След като
''Уейни Корбъли'', сестра, която била наета да се грижи за ''Поли Томсън'' през ''1957'' година, остава като придружител на ''Келър'' до смъртта й. ▼
▲
==Политическа дейност==▼
''Келър'' се превръща в световно известен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Тя се изгражда като пацифист, опонент на ''Лудроу Уилсън'', социалист-радикал, и подръжник на контрола върху раждаемостта. През ''1915'' година, заедно с ''Джордж Кеслър'', основава организацията ''Helen Keller International (HKI)''. Организацията е съсредоточена върху изследването на ''зрението'', здравето и правилното хранене. През ''1920-та'', тя помага за основаването на ''Американския Съюз за Граждански Права (ACLU)''. ''Келър'' и ''Съливън'' пътуват в над 39 страни, като осъществяват няколко пътувания до ''[[Япония]]'', и се превръщат в любимки на японският народ. ''Келър'' се запознава с всички американски президенти, от ''Гроувър Кливланд'' до ''[[Линдън Джонсън]]'', и е приятел на много от популярните личности на онова време, включително ''[[Александър Бел]]'', ''[[Чарли Чаплин]]'' и ''[[Марк Твен]]''.▼
▲== Политическа дейност ==
''Келър'' е била член на социалистическата партия, чрез своята кампания и статии за работническата партия в периода от ''1909'' до ''1921'' година. Била е подръжник на кандидата на социалистическата партия, ''Юджийн Дебс'', по време на президентските избори.▼
▲
▲
''Келър'' и нейният приятел ''Марк Твен'', са считани за крайно радикални в навечерието на 20 век, в следствие на което, политическите им възгледи са били забравяни или често изменяни. Един от вестникарските журналисти, възхищавал се на нейният дух, преди тя да изрази политическите си възгледи, в последствие обръща огромно внимание на нейните слабости и недъзи. ▼
▲
==Трудове==▼
''Хелън Келър'' написва и издава общо ''12 книги'' и няколко ''публикации'' в медиите.▼
▲== Трудове ==
Едно от първите неща, които тя пише, когато е едва ''11-годишна'', е ''Кралят Скреж'' (''на английски: The Frost King''), написана през ''1891'' година. Има твърдения, че историята е ''открадната'' от ''Скрежните феи'' (''The Frost Fairies'') от ''Маргарет Канби''. Последвалото разследване разкрива, че ''Келър'' може да е страдала от ''Криптомнезия'' (''cryptomnesia''), и разказът да й е бил прочетен, но да е забравила за него, докато паметта й, да си спомня подробности от него. ▼
▲Едно от първите неща, които тя пише, когато е едва
На 22-годишна възраст, ''Келър'' публикува автобиографията си, ''"Историята на моя живот"'' (1903), с помощта на ''Съливън'' и съпруга й, ''Джон Мейси''. Включва нейни фрази и историята на живота й до нената 21-годишна възраст, и е написана по времето когато е била в колеж.▼
▲На 22-годишна възраст,
''Келър'' написва ''"Светът, в къйто живея"'' през 1908 година, като представя на читателите си, своите чувства от живота в този неин свят. ''"Отвъд тъмнината"'', е поредица от есета, посветени на социализма, която бива публикувана през ''1913'' година.▼
▲
Нейната духовна автобиография, ''"Моята религия"'', е публикувана през ''1927'' година, и дава началото на ''"Светлина в моята тъмнота"''. В общи линии тя защитава учението на ''Емануел Сведенборг''.▼
▲Нейната духовна автобиография,
==Кучето Акита==▼
Когато ''Келър'', посещава префектура ''Акита'' в ''Япония'', през ''юли, 1937'' година, тя разбира за ''Хачико'', популярно куче Акита, умряло през ''1935'' година. Тя споменава пред местен жител, че желае да си има ''куче Акита''; един месец след което, тя получава едно на име ''Камикадзе''. Когато кучето й умира от заболяване, й подаряват неговият брат, на име ''Кенсан'', официален подарък от ''японското правителство'', връчен й през ''юли, 1938'' година.▼
▲== Кучето Акита ==
==Късен живот==▼
▲Когато
''Келър'' преживява поредица от ''сърдечни удари'' през ''1961'' година, и прекарва останалите години от живота си, без да напуска за дълго дома си. ▼
▲== Късен живот ==
На ''14 септември'', ''1964'', президетът ''Линдън Джонсън'', награждава ''Хелън'' с ''президентски медал на Свободата'', един от двата най-високо почитани ордени, давани на цивилни в ''САЩ''. През ''1965'' година, тя бива избрана за член на ''Национална женска зала на славата'' в Ню Йорк. ▼
▲
Келър'' посвещава голяма част от живота си, на ''Американската фондация за слепи''.▼
''Хелън Келър'' умира в съня си, на ''[[1 юни]]'', ''[[1968]]'' година. Литургия в нейна памет, бива отдадена в ''Националната катедрала'' във ''[[Вашингтон]]''. Тленните й останки, биват положени до тези на нейната спътница, ''Ан Съливън'' и Поли Томсън.▼
▲На
==Портрети==▼
Животът на ''Келър'' е представян в множество продукции. Образът й се появява в немият филм, ''Deliverance (1919)'', който разказва историята й, по един меланхоличен, и алегоричен начин. ▼
Тя е била представяна и в документалната поредица, ''"Хелън Келър и историята й"'', с водещ ''Катрин Корнъл'', и ''"Историята на Хелън Келър"'', част от продукция за американските знаменитости на компания ''Hearst Entertainment''.▼
▲
''"Чудодейката"'', е взаимстван от автобиографията й, ''"Историята на моя живот"''. Представлява низ от драми, всяка от които, описва връзката между ''Келър'' и ''Съливън'', показващи как учителката й я изважда от състояние на почти дивашка безпомощност, и я поставя в една среда на образованост, деятелност, и образ на интелектуална знаменитост. Най-често, заглавието се свързва с описанието на ''Марк Твен'', който възхитително нарича ''Ан Съливън'' ''"чудодейката".'' За първи път, творбата е представена като пиеса през ''1957'' година, в телевизионното предаване ''Playhouse 90''. Малко по-късно е адаптирана в театрална постановка на ''[[Бродуей]]'', през ''1959'' година, а след това и във филм, носещ ''награда Оскар'' през ''1962'' година, с участието на ''Ан Банкрофт'' и ''Пати Дюк''. Има телевизионен римейк от ''1979'' и ''2000-та'' година.▼
▲== Портрети ==
През ''1984'' година, животът на ''Хелън Келър'', бива описан във телевизионен филм, наречен ''"Чудото продължава"''. Този филм, е своеобразно продължение на ''"Чудодейката"'', разкриващ живота на ''Келър'' като възрастна. Нито една от предходните версии на филма, не набляга върху важните моменти от живота й, които я превръщат в една влиятелна личност, до изданието на ''Дисни'' от ''2000-та'' година, в края на който филм, се споменава за живота, и активността й като възрастна.▼
▲Животът на
▲Тя е била представяна и в документалната поредица,
На ''[[6 март]]'', ''[[2008]]'' година, ''Историческият институт Нова Англия'', обявява, че член на персонала, е ''открил'' стара фотография от ''[[1888]]'' година, показваща ''Хелън'' и ''Ан'', побликувана десетилетия по-рано, но е била забравена. Уловен е момента, показващ ''Хелън'', държаща една от своите кукли, и се смята, че това е най-ранната оцеляла снимка на ''Ан''. ▼
▲
==Посмъртни отличия==▼
▲През
▲На
▲== Посмъртни отличия ==
[[Image:Alabama quarter, reverse side, 2003.jpg|thumb|220px|right|Юбилейна монета с лика на Хелън Келър]]
През
През
Болницата
Има улици, носещи името на
Заведение за
На
== Външни връзки ==
* [http://www.gutenberg.org/etext/2397/ Историята на моя живот - проект Гутенберг]
* [http://digital.library.upenn.edu/women/keller/life/life.html/ Историята на моя живот]
* [http://worldcat.org/identities/lccn-n83-158974/ Трудовете на Хелън Келър]
* [http://www.awesomestories.com/assets/helen-keller-documentary-feature/ Документални кадри на Хелън и учителката
{{DEFAULTSORT:Келер, Хелън}}
|