Разлика между версии на „Хелън Келър“

923 байта изтрити ,  преди 11 години
форматиране: 36x й→ѝ, 22x интервали, 2x число+г., А|АБ, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) и други дребни, предимно формат
м (Робот Промяна: az:Helen Keller)
(форматиране: 36x й→ѝ, 22x интервали, 2x число+г., А|АБ, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) и други дребни, предимно формат)
{{Биография инфо
| име = Хелън Келър
| портрет = Helen Keller.jpg
| портрет-описание = американска общественичка
| px = 200
| описание =
| наставка = а
| роден-дата = [[27 юни]], [[1880]]
| роден-място = [[Тъскъмбия]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| починал-място = [[Истън]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
}}
'''Хелън Адамс Келър''' (''на английски: {{lang-en|Helen Adams Keller''}}) (''родена на [[27 юни]], [[1880]] – починала на [[1 юни]], [[1968]]'') е била ''американски автор'', ''политически активист'', и ''лектор''. Тя е първият ''[[глухота|глух'']] и ''[[слепота|сляп'']] човек, получил ''бакалавърска степен'' в изкуствата.
 
Историята, за това, как нейната учителка, ''Ан Съливън'', успява да разбие ''изолираността'' на това малко момиченце, породена от липсата й на ''езиков контакт'', и позволявайкиму йпомага да разцъфнесе развие, учейки яго да комуникира, става световно известна, чрез многобройните ''драматизации'' в ''[[театър|театъра]]''а, и филмовата продукция ''"Чудодейката"„Чудодейката“'' (''на английски: {{Lang-en|The Miracle Worker''}}).
 
Като един ''плодовит автор'', ''Хелън Келър'' пътува много, и бива подкрепена в усилията си срещу ''войната''. Като член на ''социалистическата партия'' в Америка, и виден лобист, тя се ''бори'' срещуза ''страданиетокаузи като правото на жените'' да гласуват, заправата ''женскитена права''работниците, социализма, както и много други ''благородни каузи''.
 
== Ранно детство и заболяването ==
[[Image:Helen Keller with Anne Sullivan in July 1888.jpg|thumb|240px|right|Келър и Ан Съливън, на ваканция в Кейп Код, юли [[1888]] г.]]
''Хелън Адамс Келър'' е родена на ''[[27 юни]]'', ''[[1880]]'' година, в градчето ''[[Тъскъмбия]]'', щата ''[[Алабама]]'', ''[[САЩ]]''. Семейството йѝ живее в имението, ''Айви Грийн (Avy Green)'', което дядото на ''Хелън'', е построил няколко десетилетия по-рано. Бащата на ''Хелън'', ''Артър Келър'', работи няколко години като редактор за ''Tuscumbia North Alabamian'', местниятместния вестник, и служи като капитан в ''Конфедерацията''. Бабата на ''Хелън'' по бащина линия, е втора братовчетка на ''[[Робърт_Едуард_Лий|Робърт E. Лий]]''. Майката на ''Хелън'', ''Кейт Адамс'', е била дъщеря на ''Чарлс Адамс''. Произхождащ от района на ''[[МасачузецМасачузетс]]'', ''Чарлс Адамс'', също се е сражавал като войник от армията на ''Конфедерацията'', по време на ''гражданската война в Америка'', и бива издигнат до ранг бригаден-генерал.
 
Фамилията на ''Хелън'' по бащина линия, може да бъде проследена до ''Каспър Келър'', жител на [[Швейцария]]. По стечение на обстоятелствата, един от швейцарските предци на ''Хелън'', е бил първият преподавател на ''глухи'' в ''[[Цюрих]]''. ''Хелън'' отразява тези обстоятелства в първата си ''автобиография'', като започва с израза: ''"няма„няма крал, който да няма потекло на роб, както няма и роб, без потекло на крал."''
''Хелън Келър'' не е родена сляпа и глуха; тя е едно ''нормално малко момиченце'' до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, описана от лекарите й, като ''"остро възпаление на стомаха и мозъка"'', което може да се свърже със ''[[скарлатина]]'' или ''минингит''. Заболяването й не трае дълго време, но последиците от него са, че остават ''момичето'' глухо и сляпо. По това време, тя успява да комуникира с ''Марта Уошингтън'', шест-годишната дъщеря на семейният готвач, която разбира знаците й; на седем-годишна възраст, ''Хелън'' владее над ''60 знака'', с помощта, на които успява да комуникира със семейството си и персонала.
 
''Хелън Келър'' не е родена сляпа и глуха; тяразвива есе едно ''нормално малко момиченце'' до 19-месечна възраст, когато се разболява от болест, описана от лекарите йѝ, като ''"остро„остро възпаление на стомаха и мозъка"''мозъка“, което може да се свърже със ''[[скарлатина]]'' или ''минингит''менингит. Заболяването йѝ не трае дълго време, но последиците от него са, че остават ''момичето'' остава глухо и сляпо. По това време, тя успява да комуникира с ''Марта Уошингтън'', шест-годишната дъщеря на семейниятсемейния готвач, която разбира знаците йѝ; на седем-годишна възраст, ''Хелън'' владее над ''60 знака'', с помощта, на които успява да комуникира със семейството си и персонала.
През ''1886'' година, майка й, вдъхновена от публикация на ''[[Чарлз Дикенс]]'', ''Американски записки'', за успешното обучение на друго дете в подобно състояние, на име ''Лаура Бригман'', изпраща ''малката Хелън'', съпроводена от баща й, в търсенето на д-р ''Дж. Джулиян Чисълм'', специалист по уши, нос, гърло, практикуващ в ''[[Балтимор]]''. В следствие на което, той ги свързва с ''[[Александър Бел]]'', който по това време се занимава с ''глухи'' деца. ''Бел'' им препоръчва да се обърнат за помощ към института ''"Перкинс"'' за слепи, разположен в ''южен [[Бостън]]''. ''Майкъл Анаганос'', директорът на училището, се обръща към бившата възпитаничка ''Ан Съливън'', която също е ''обременена със зрението си'', и е едва ''20-годишна'', с молба да стане инструктор на ''Хелън''. Това дава началото на една дълга връзка, траеща цели ''49 години'', преминаваща през говернантство, последвано от приятелство.
 
През ''1886'' година, майка йѝ, вдъхновена от публикация на ''[[Чарлз Дикенс]]'', ''Американски записки'', за успешното обучение на друго дете в подобно състояние, на име ''Лаура Бригман'', изпраща ''малката Хелън'', съпроводена от баща йѝ, в търсенето на д-р ''Дж. Джулиян Чисълм'', специалист по уши, нос, гърло, практикуващ в ''[[Балтимор]]''., В следствиевследствие на което, той ги свързва с ''[[Александър Бел]]'', който по това време се занимава с ''глухи'' деца. ''Бел'' им препоръчва да се обърнат за помощ към института ''"Перкинс"„Перкинс“'' за слепи, разположен в ''южен [[Бостън]]''. ''Майкъл Анаганос'', директорът на училището, се обръща към бившата възпитаничка ''Ан Съливън'', която също е ''обременена със зрението си'', и е едва ''20-годишна'', с молба да стане инструктор на ''Хелън''. Това дава началото на една дълга връзка, траеща цели ''49 години'', преминаваща през говернантствогувернантство, последвано от приятелство.
''Ан Съливън'', пристига в дома на ''Келър'', през ''март 1887'' година, и веднага започва с обучението на ''Хелън'', да комуникира чрез произнасяне на думи, с помощта на ''знаци върху дланта й'', като започва с ''"к-у-к-л-а"'', за думата кукла, която ''Ан'' й е донесла като подарък. Големият пробив на ''Келър'' в комуникацията, идва на следващият месец, когато тя осъзнава, че движенията върху раката й, които прави нейната учителка, са свързани с усещането от другата й ръка, върху която ''тече вода'', и тя разбира смисъла на думата ''"[[вода]]"''; след което, почти изтощава ''Съливън'', настоявайки, да научи имената на всичките й познати предмети, които я заобикалят.
 
''Ан Съливън'', пристига в дома на ''Келър'', през ''март 1887'' година, и веднага започва с обучението на ''Хелън'', да комуникира чрез произнасяне на думи, с помощта на ''знаци върху дланта й''ѝ, като започва с ''"к„к-у-к-л-а"''а“, за думата кукла, която ''Ан'' йѝ е донесла като подарък. Големият пробив на ''Келър'' в комуникацията, идва напрез следващиятследващия месец, когато тя осъзнава, че движенията върху ракатаръката йѝ, които прави нейната учителка, са свързани с усещането от другата йѝ ръка, върху която ''тече вода'', и тя разбира смисъла на думата ''"[[вода]]"''; след което, почти изтощава ''Съливън'', настоявайки, да научи имената на всичките йѝ познати предмети, които я заобикалят.
Поради изпъкналост на лявото й око, ''Келър'' често е фотографирана в профил. Когато е била възрастна, и двете й очи биват заменени със стъклени, поради ''"медицински и козметични причини"''.
 
Поради изпъкналост на лявото йѝ око, ''Келър'' често е фотографирана в профил. Когато е била възрастна, и двете йѝ очи биват заменени със стъклени, поради ''"медицински„медицински и козметични причини"''причини“.
==Официално образование==
[[Image:Helenkellerannesullivan1898.jpg|thumb|220px|right|Келър и Съливън през 1898г.]]
След постъпването си през ''май'', ''1888'' година, ''Хелън Келър'' успява да завърши института ''"Перкинс"'' за слепи. През ''1894-та'', ''Хелън'' и ''Ан Съливън'' се местят в ''[[Ню Йорк]]'', в училище ''"Wright-Humason"'' за глухи. През ''1896'' година, се завръщат в ''[[Масачузец]]'', и ''Келър'' постъпва в училището за млади дами ''Кембридж'', преди да бъде приета през ''1900-та'' година в колежа ''"Радклиф"''. Почитателят й, ''[[Марк Твен]]'', я представя на петролния магнат ''Хенри Роджърс'', който заедно със съпругата си, плащат обучението й. През ''1904'' година, на 24-годишна възраст, ''Келър'' завършва ''"Радклиф"'', като става първият човек, който е получил ''бакалавърска степен в изкуствата''. Тя подържа връзка с австрийския философ и педагог, ''Вилхелм Джерусалим'', който е един от първите, които откриват таланта й в ''литературата''.
 
== Официално образование ==
==Компаньонство==
[[Image:Helenkellerannesullivan1898.jpg|thumb|220px|right|Келър и Съливън през 1898г1898 г.]]
''Ан Съливън'' остава неин партьор, дълго след като е изучила ''Хелън''. ''Ан'' се омъжва за ''Джон Мейси'', през ''1905'' година, а здравето й започва да се влушава през ''1914-та'' година. За домакиня, наемат ''Поли Томсън''. Млада жена от ''[[Шотландия]]'', която няма опит в грижите към ''слепи'' или ''глухи'' хора. Тя успява да се научи да работи, и заема длъжност секретарка, и в последствие става придружител на ''Келър''.
След постъпването си през ''май'', ''1888'' година, ''Хелън Келър'' успява да завърши института ''"Перкинс"''„Перкинс“ за слепи. През ''1894-та'' г., ''Хелън'' и ''Ан Съливън'' се местят в ''[[Ню Йорк]]'', в училище ''"Wright„Wright-Humason"Humason“'' за глухи. През ''1896'' година, се завръщат в ''[[Масачузец]]'',Масачузетс и ''Келър'' постъпва в училището за млади дами ''Кембридж'', преди да бъде приета през ''1900-та'' година в колежа ''"Радклиф"''„Радклиф“. Почитателят й,ѝ ''[[Марк Твен]]'', я представя на петролния магнат ''Хенри Роджърс'', който заедно със съпругата си, плащатплаща обучението йѝ. През ''1904'' година, на 24-годишна възраст, ''Келър'' завършва ''"Радклиф"''„Радклиф“, като става първият човек, който е получил ''бакалавърска степен в изкуствата''. Тя подържа връзка с австрийския философ и педагог, ''Вилхелм Джерусалим'', който е един от първите, които откриват таланта йѝ в ''литературата''.
 
== Компаньонство ==
''Келър'' се мести във ''Форест Хилс'', заедно с ''Ан'' и ''Джон'', и използва къщата като база за създаването на ''фондация за слепи в Америка''.
''Ан Съливън'' остава неин партьор, дълго след като е изучила ''Хелън''. ''Ан'' се омъжва за ''Джон Мейси'', през ''1905'' година, а здравето йѝ започва да се влушава през ''1914-та'' година. За домакиня, наемат ''Поли Томсън''., Младамлада жена от ''[[Шотландия]]'', която няма опит в грижите към ''слепи'' или ''глухи'' хора. Тя успява да се научи да работи, и заема длъжност секретарка, и в последствиевпоследствие става придружител на ''Келър''.
 
''Келър'' се мести във ''Форест Хилс'', заедно с ''Ан'' и ''Джон'', и използва къщата като база за създаването на ''фондация за слепи в Америка''.
След като ''Ан'' умира през ''[[1936]]'' година, ''Келър'' и Томсън се местят в ''[[Кънектикът]]''. Заедно обикалят и набират средства за слепите хора. През ''1957'' година, ''Томсън'' получава удар, от който не успява да се възстанови, и умира през ''1960'' година.
 
След като ''Ан'' умира през ''[[1936]]'' година, ''Келър'' и Томсън се местят в ''[[Кънектикът]]''. Заедно обикалят и набират средства за слепите хора. През ''1957'' година, ''Томсън'' получава удар, от който не успява да се възстанови, и умира през ''1960'' година.
''Уейни Корбъли'', сестра, която била наета да се грижи за ''Поли Томсън'' през ''1957'' година, остава като придружител на ''Келър'' до смъртта й.
 
''Уейни Корбъли'', сестра, която билае наета да се грижи за ''Поли Томсън'' през ''1957'' година, остава като придружител на ''Келър'' до смъртта йѝ.
==Политическа дейност==
''Келър'' се превръща в световно известен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Тя се изгражда като пацифист, опонент на ''Лудроу Уилсън'', социалист-радикал, и подръжник на контрола върху раждаемостта. През ''1915'' година, заедно с ''Джордж Кеслър'', основава организацията ''Helen Keller International (HKI)''. Организацията е съсредоточена върху изследването на ''зрението'', здравето и правилното хранене. През ''1920-та'', тя помага за основаването на ''Американския Съюз за Граждански Права (ACLU)''. ''Келър'' и ''Съливън'' пътуват в над 39 страни, като осъществяват няколко пътувания до ''[[Япония]]'', и се превръщат в любимки на японският народ. ''Келър'' се запознава с всички американски президенти, от ''Гроувър Кливланд'' до ''[[Линдън Джонсън]]'', и е приятел на много от популярните личности на онова време, включително ''[[Александър Бел]]'', ''[[Чарли Чаплин]]'' и ''[[Марк Твен]]''.
 
== Политическа дейност ==
''Келър'' е била член на социалистическата партия, чрез своята кампания и статии за работническата партия в периода от ''1909'' до ''1921'' година. Била е подръжник на кандидата на социалистическата партия, ''Юджийн Дебс'', по време на президентските избори.
''Келър'' се превръща в световно известен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Тя се изгражда като пацифист, опонент на ''Лудроу[[Удроу Уилсън'']], социалист-радикал, и подръжник на контрола върху раждаемостта. През ''1915'' година, заедно с ''Джордж Кеслър'', основава организацията ''Helen Keller International (HKI)''. Организацията е съсредоточена върху изследването на ''зрението'', здравето и правилното хранене. През ''1920-та'' г., тя помага за основаването на ''Американския Съюзсъюз за Гражданскиграждански Праваправа (ACLU)''. ''Келър'' и ''Съливън'' пътуват в над 39 страни, като осъществяват няколко пътувания до ''[[Япония]]'', и се превръщат в любимки на японскиятяпонския народ. ''Келър'' се запознава с всички американски президенти, от ''Гроувър Кливланд'' до ''[[Линдън Джонсън]]'', и е приятел на много от популярните личности на онова време, включително ''[[Александър Бел]]'', ''[[Чарли Чаплин]]'' и ''[[Марк Твен]]''.
 
''Келър'' е била член на социалистическата партия, чрез своята кампания и статии за работническата партия в периода от ''1909'' до ''1921'' година. Била е подръжник на кандидата на социалистическата партия, ''Юджийн Дебс'', по време на президентските избори.
''Келър'' и нейният приятел ''Марк Твен'', са считани за крайно радикални в навечерието на 20 век, в следствие на което, политическите им възгледи са били забравяни или често изменяни. Един от вестникарските журналисти, възхищавал се на нейният дух, преди тя да изрази политическите си възгледи, в последствие обръща огромно внимание на нейните слабости и недъзи.
 
''Келър'' и нейният приятел ''Марк Твен'', са считани за крайно радикални в навечерието на 20 век, в следствиевследствие на което, политическите им възгледи са били забравяни или често изменяни. Един от вестникарските журналисти, възхищавал се на нейниятнейния дух, преди тя да изрази политическите си възгледи, в последствиевпоследствие обръща огромно внимание на нейните слабости и недъзи.
==Трудове==
''Хелън Келър'' написва и издава общо ''12 книги'' и няколко ''публикации'' в медиите.
 
== Трудове ==
Едно от първите неща, които тя пише, когато е едва ''11-годишна'', е ''Кралят Скреж'' (''на английски: The Frost King''), написана през ''1891'' година. Има твърдения, че историята е ''открадната'' от ''Скрежните феи'' (''The Frost Fairies'') от ''Маргарет Канби''. Последвалото разследване разкрива, че ''Келър'' може да е страдала от ''Криптомнезия'' (''cryptomnesia''), и разказът да й е бил прочетен, но да е забравила за него, докато паметта й, да си спомня подробности от него.
''Хелън Келър'' написва и издава общо ''12 книги'' и няколко ''публикации'' в медиите.
 
Едно от първите неща, които тя пише, когато е едва ''11-годишна'', е ''Кралят„Кралят Скреж''Скреж“ (''на английски: {{lang-en|The Frost King''}}), написана през ''1891'' година. Има твърдения, че историята е ''открадната'' от ''Скрежните„Скрежните феи''феи“ (''The Frost Fairies'') от ''Маргарет Канби''. Последвалото разследване разкрива, че ''Келър'' може да е страдала от ''Криптомнезия''криптомнезия (''cryptomnesia''), и разказът да йѝ е бил прочетен, но да е забравила за неготова, докато в паметта й,ѝ даса си спомняостанали подробности от него.
На 22-годишна възраст, ''Келър'' публикува автобиографията си, ''"Историята на моя живот"'' (1903), с помощта на ''Съливън'' и съпруга й, ''Джон Мейси''. Включва нейни фрази и историята на живота й до нената 21-годишна възраст, и е написана по времето когато е била в колеж.
 
На 22-годишна възраст, ''Келър'' публикува автобиографията си, ''"Историята„Историята на моя живот"''живот“ (1903), с помощта на ''Съливън'' и съпруга йѝ, ''Джон Мейси''. Включва нейни фрази и историята на живота йѝ до ненатанейната 21-годишна възраст, и е написана по времето, когато е била в колеж.
''Келър'' написва ''"Светът, в къйто живея"'' през 1908 година, като представя на читателите си, своите чувства от живота в този неин свят. ''"Отвъд тъмнината"'', е поредица от есета, посветени на социализма, която бива публикувана през ''1913'' година.
 
''Келър'' написва ''"Светът„Светът, в къйто живея"''живея“ през 1908 година, като представя на читателите си, своите чувства от живота в този неин свят. ''"Отвъд„Отвъд тъмнината"''тъмнината“, е поредица от есета, посветени на социализма, която бива публикувана през ''1913'' година.
Нейната духовна автобиография, ''"Моята религия"'', е публикувана през ''1927'' година, и дава началото на ''"Светлина в моята тъмнота"''. В общи линии тя защитава учението на ''Емануел Сведенборг''.
 
Нейната духовна автобиография, ''"Моята„Моята религия"''религия“, е публикувана през ''1927'' година, и дава началото на ''"Светлина„Светлина в моята тъмнота"''тъмнота“. В общи линии тя защитава учението на ''Емануел Сведенборг''.
==Кучето Акита==
Когато ''Келър'', посещава префектура ''Акита'' в ''Япония'', през ''юли, 1937'' година, тя разбира за ''Хачико'', популярно куче Акита, умряло през ''1935'' година. Тя споменава пред местен жител, че желае да си има ''куче Акита''; един месец след което, тя получава едно на име ''Камикадзе''. Когато кучето й умира от заболяване, й подаряват неговият брат, на име ''Кенсан'', официален подарък от ''японското правителство'', връчен й през ''юли, 1938'' година.
 
== Кучето Акита ==
==Късен живот==
Когато ''Келър'', посещава префектура ''Акита'' в ''Япония'', през ''юли, 1937'' година, тя разбира за ''Хачико'', популярно куче Акита, умряло през ''1935'' година. Тя споменава пред местен жител, че желае да си има ''куче Акита''; един месец след което, тя получава едно на име ''Камикадзе''. Когато кучето йѝ умира от заболяване, йѝ подаряват неговиятнеговия брат, на име ''Кенсан'', официален подарък от ''японското правителство'', връчен йѝ през ''юли, 1938'' година.
''Келър'' преживява поредица от ''сърдечни удари'' през ''1961'' година, и прекарва останалите години от живота си, без да напуска за дълго дома си.
 
== Късен живот ==
На ''14 септември'', ''1964'', президетът ''Линдън Джонсън'', награждава ''Хелън'' с ''президентски медал на Свободата'', един от двата най-високо почитани ордени, давани на цивилни в ''САЩ''. През ''1965'' година, тя бива избрана за член на ''Национална женска зала на славата'' в Ню Йорк.
''Келър'' преживява поредица от ''сърдечни удари'' през ''1961'' година, и прекарва останалите години от живота си, без да напуска за дълго дома си.
''
Келър'' посвещава голяма част от живота си, на ''Американската фондация за слепи''.
''Хелън Келър'' умира в съня си, на ''[[1 юни]]'', ''[[1968]]'' година. Литургия в нейна памет, бива отдадена в ''Националната катедрала'' във ''[[Вашингтон]]''. Тленните й останки, биват положени до тези на нейната спътница, ''Ан Съливън'' и Поли Томсън.
 
На ''14 септември'', ''1964'', президетътг. президентът ''Линдън Джонсън'', награждава ''Хелън'' с ''президентски медал на Свободата'', един от двата най-високо почитани ордени, давани на цивилни в ''САЩ''. През ''1965'' година, тя бива избрана за член на ''НационалнаНационалната женска зала на славата'' в Ню Йорк.
==Портрети==
Животът на ''Келър'' е представян в множество продукции. Образът й се появява в немият филм, ''Deliverance (1919)'', който разказва историята й, по един меланхоличен, и алегоричен начин.
 
Келър'' посвещава голяма част от живота си, на ''Американската фондация за слепи''.
Тя е била представяна и в документалната поредица, ''"Хелън Келър и историята й"'', с водещ ''Катрин Корнъл'', и ''"Историята на Хелън Келър"'', част от продукция за американските знаменитости на компания ''Hearst Entertainment''.
 
''Хелън Келър'' умира в съня си, на ''[[1 юни]]'', ''[[1968]]'' година. Литургия в нейна памет, бивае отдадена в ''Националната катедрала'' във ''[[Вашингтон]]''. Тленните йѝ останки, биват положени до тези на нейната спътница, ''Ан Съливън'' и Поли Томсън.
''"Чудодейката"'', е взаимстван от автобиографията й, ''"Историята на моя живот"''. Представлява низ от драми, всяка от които, описва връзката между ''Келър'' и ''Съливън'', показващи как учителката й я изважда от състояние на почти дивашка безпомощност, и я поставя в една среда на образованост, деятелност, и образ на интелектуална знаменитост. Най-често, заглавието се свързва с описанието на ''Марк Твен'', който възхитително нарича ''Ан Съливън'' ''"чудодейката".'' За първи път, творбата е представена като пиеса през ''1957'' година, в телевизионното предаване ''Playhouse 90''. Малко по-късно е адаптирана в театрална постановка на ''[[Бродуей]]'', през ''1959'' година, а след това и във филм, носещ ''награда Оскар'' през ''1962'' година, с участието на ''Ан Банкрофт'' и ''Пати Дюк''. Има телевизионен римейк от ''1979'' и ''2000-та'' година.
 
== Портрети ==
През ''1984'' година, животът на ''Хелън Келър'', бива описан във телевизионен филм, наречен ''"Чудото продължава"''. Този филм, е своеобразно продължение на ''"Чудодейката"'', разкриващ живота на ''Келър'' като възрастна. Нито една от предходните версии на филма, не набляга върху важните моменти от живота й, които я превръщат в една влиятелна личност, до изданието на ''Дисни'' от ''2000-та'' година, в края на който филм, се споменава за живота, и активността й като възрастна.
Животът на ''Келър'' е представян в множество продукции. Образът йѝ се появява в немият филм, ''Deliverance (1919)'', който разказва историята йѝ, по един меланхоличен, и алегоричен начин.
 
Тя е била представяна и в документалната поредица, ''"Хелън„Хелън Келър и историята й"''ѝ“, с водещ ''Катрин Корнъл'', и ''"Историята„Историята на Хелън Келър"''Келър“, част от продукция за американските знаменитости на компания ''Hearst Entertainment''.
На ''[[6 март]]'', ''[[2008]]'' година, ''Историческият институт Нова Англия'', обявява, че член на персонала, е ''открил'' стара фотография от ''[[1888]]'' година, показваща ''Хелън'' и ''Ан'', побликувана десетилетия по-рано, но е била забравена. Уловен е момента, показващ ''Хелън'', държаща една от своите кукли, и се смята, че това е най-ранната оцеляла снимка на ''Ан''.
 
''"Чудодейката"''„Чудодейката“, е взаимстван от автобиографията йѝ, ''"Историята„Историята на моя живот"''живот“. Представлява низ от драми, всяка от които, описва връзката между ''Келър'' и ''Съливън'', показващи как учителката йѝ я изважда от състояние на почти дивашка безпомощност, и я поставя в една среда на образованост, деятелност, и образ на интелектуална знаменитост. Най-често, заглавието се свързва с описанието на ''Марк Твен'', който възхитителнос възхищение нарича ''Ан Съливън'' ''"чудодейката"„чудодейката“.'' За първи път, творбата е представена като пиеса през ''1957'' година, в телевизионното предаване ''Playhouse 90''. Малко по-късно е адаптирана в театрална постановка на ''[[Бродуей]]'', през ''1959'' година, а след това и във филм, носещполучил ''награда Оскар'' през ''1962'' година, с участието на ''Ан Банкрофт'' и ''Пати Дюк''. Има телевизионен римейк от ''1979'' и ''2000-та'' година.
==Посмъртни отличия==
 
През ''1984'' година, животът на ''Хелън Келър'', бивае описан въвв телевизионен филм, наречен ''"Чудото„Чудото продължава"''продължава“. Този филм, е своеобразно продължение на ''"Чудодейката"''„Чудодейката“, разкриващ живота на ''Келър'' като възрастна. Нито една от предходните версии на филма, не набляга върху важните моменти от живота йѝ, които я превръщат в една влиятелна личност, до изданието на ''Дисни'' от ''2000-та'' година, в края на който филм, се споменава за живота, и активността йѝ като възрастна.
 
На ''[[6 март]]'', ''[[2008]]'' година, ''Историческият институт Нова Англия'', обявява, че член на персонала, е ''открил'' стара фотография от ''[[1888]]'' година, показваща ''Хелън'' и ''Ан'', побликуванапубликувана десетилетия по-рано, но е билавпоследствие забравена. Уловен е моментамомент, показващ ''Хелън'', държащакоято държи една от своите кукли, и се смята, че това е най-ранната оцеляла снимка на ''Ан''.
 
== Посмъртни отличия ==
[[Image:Alabama quarter, reverse side, 2003.jpg|thumb|220px|right|Юбилейна монета с лика на Хелън Келър]]
През ''1999'' година, ''Келър'' е включена в списъка на ''Галъп, за Най„Най-влиятелните и уважавани хора на 20 век''век“.
 
През ''2003'' година, щата ''Алабама'', почита паметта йѝ, чрез издаване на ''юбилейна монета'' с нейниятнейния лик.
 
Болницата ''"Хелън„Хелън Келър"''Келър“ в ''Шефилд'', щата ''Алабама'', е построена в нейна чест.
 
Има улици, носещи името на ''Хелън Келър'' в ''Гетафи, Испания'', и ''Лод, Израел''.
 
Заведение за пред-училищнапредучилищна подготовка, за глухи и трудно чуващи деца в ''Мейсур, Индия'', е кръстено с нейното име, от създателятсъздателя му ''K. K. Шринивасан''.
 
На ''[[7 октомври]]'', ''[[2009]]'' година, бронзова статуя на ''Хелън Келър'', е поставена в ''Националната алатазала на статуите'', като замества тази на ''Джабез Ламар Монро Къри''. Статуята представя ''Хелън'' като седем-годишноседемгодишно дете, стоящо до водна помпа. Статуята символизира момента от живота на ''Келър'', в който тя разбира смисъла на първата си дума: ''В-О-Д-А'', изписана в дланта йѝ, от нейната учителка ''Ан Съливън''. В основата на статуята са изписани с ''брайловото писмо'', следните думи: ''"Най„Най-добрите и хубави неща на света, не могат да се видят или докоснат, а трябва да се почувстват със сърцето."''
 
== Външни връзки ==
* [http://www.gutenberg.org/etext/2397/ Историята на моя живот - проект Гутенберг]
* [http://digital.library.upenn.edu/women/keller/life/life.html/ Историята на моя живот]
* [http://worldcat.org/identities/lccn-n83-158974/ Трудовете на Хелън Келър]
* [http://www.awesomestories.com/assets/helen-keller-documentary-feature/ Документални кадри на Хелън и учителката йѝ]
 
{{DEFAULTSORT:Келер, Хелън}}