Разлика между версии на „Хелън Келър“

7 байта изтрити ,  преди 11 години
м
→‎Портрети: мънички
(форматиране: 36x й→ѝ, 22x интервали, 2x число+г., А|АБ, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) и други дребни, предимно формат)
м (→‎Портрети: мънички)
 
== Портрети ==
Животът на Келър е представян в множество продукции. Образът ѝ се появява в немиятнемия филм, ''Deliverance (1919)'', който разказва историята ѝ, по един меланхоличен, и алегоричен начин.
 
Тя е била представяна и в документалната поредица, „Хелън Келър и историята ѝ“, с водещ Катрин Корнъл, и „Историята на Хелън Келър“, част от продукция за американските знаменитости на компания ''Hearst Entertainment''.
 
„Чудодейката“, е взаимстванзаимстван от автобиографията ѝ, „Историята на моя живот“. Представлява низ от драми, всяка от които, описва връзката между Келър и Съливън, показващи как учителката ѝ я изважда от състояние на почти дивашка безпомощност и я поставя в една среда на образованост, деятелност и образ на интелектуална знаменитост. Най-често, заглавието се свързва с описанието на Марк Твен, който с възхищение нарича Ан Съливън „чудодейката“. За първи път творбата е представена като пиеса през 1957 година, в телевизионното предаване ''Playhouse 90''. Малко по-късно е адаптирана в театрална постановка на [[Бродуей]], през 1959 година, а след това и във филм, получил награда Оскар през 1962 година, с участието на Ан Банкрофт и Пати Дюк. Има телевизионен римейк от 1979 и 2000 година.
 
През 1984 година, животът на Хелън Келър е описан в телевизионен филм, наречен „Чудото продължава“. Този филм е своеобразно продължение на „Чудодейката“, разкриващ живота на Келър като възрастна. Нито една от предходните версии на филма, не набляга върху важните моменти от живота ѝ, които я превръщат в една влиятелна личност, до изданието на Дисни от 2000 година, в края на който филм се споменава за живота и активността ѝ като възрастна.