Голям дол: Разлика между версии

Село Голям Дол е възникнало в дълбока древност. За това свидетелстват многобройните останки от
онова време - двете калета Голямото и Лозарското, Тракийските могили,ограбени от иманяри. В подножието
на Голямото кале блика студения извор на Бакърджийката. В източната част на Калето се намира люлякова
гора, която пръска аромата си на голямо разстояние. През пролетта поляните са осеяни с кокичета, а
по късно с божури. На север от селото се намира Голямата могила, останала от времето на траките,
но в последните години също разкопана и ограбена.

Свидетелство за древността на селото са намерените оръдия на труда още от каменната епоха. Открити
са много римски и византийски монети ,съхраняващи се в Старозагорския исторически музей. На юг от
селото - източно от пътя в подножието на местността Дидейката, според преданията се намирали катакомби,
където са провеждани тайни църковни обряди през ранно-християнската епоха. Там се срещат разноцветни
стъкла, парчета от чаши и др. Впоследствие всичко е било зарито и сега трудно могат да се открият входовете.

Селото е възникнало най-напред в местността Вадите - недалеч от Омуровската река. Според преданието се е
появила чума. Жителите били принудени да се изселят в местността Подгорите -на юг от връх Китката, най-високата
част от Чирпанските възвишения . Използвали са изворната вода на днешната чешма Мандрата. Вероятно живота им
там сред горите е бил по-труден, защото се преселват югозападно от днешното село на самия бряг на Омуровската
река-недалеч от сградите на бившето ТКЗС. Земята там е богата и плодородна, започват да се занимават активно
със земеделие. Свидетелство за това са остатъци от овъглено жито, намерено в големи делви, затлачени от
придошлите води на реката. И сега се намират парчета от грънци,тухли и керемиди. Според преданието реката
често заливала селото при поройни дъждове и жителите били принудени отново да се преселят на друго място.
Тогава се разделят на две, така възникват днешните села: Голям и Малък дол.

Старото име на селото билоГолямо дерлий от дерето,което води началото си от чешмата Мандрата.Хората в
селото се препитавали със земеделие и животновъдство.Имали прекрасни условия за отглеждане на овошки,лозя,рози
и лавандула.До преди 60-70години е имало розоварна,произвеждали са розово масло и розова вода.Всеки четвъртък е
имало пазар-гюреш.Идвали са търговци от цялата околия.На Спасов ден ставал голям събор.

Много от жителите допълвали доходите си от изработка на точила.Точилената кариера ,която се намира в Чирпанските
възвишения,съществува и до днес.Тя била открита от Стратьо войвода,пребивавал в гората на около и често идвал в
селото.В последствие се оженил за мома от Голям дол и се заселил в него.И до днес махалата в която е живял се нарича
Стратьовската махала.

По време на турското робство селото е било чисто българско.По време на Руско-турската война,при опожаряването на
Стара Загора,жителите на селото се укрили в околните гори.

Селото е малко но с будно население.За съжаление в момента живеят само възрастни хора.Въпреки това се развива
оживена читалищна дейност.Събират се за празници, чествания ,

Около селото има красиви местности:Мандрата,Бакърджийката,Петковата и Лозараската чешми.Всички подържани от
ловната дружинка на селото.Гората е богата на дивеч.Въздухът е чист и е прекрасно място за живеене.

До [[1906]] година името на селото е '''Голямо Дерелии'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата
и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]]
в 1912 година един човек от Голям дол е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].
<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.</ref>