Малък Преслав: Разлика между версии

м
препратка
(според някои хипотези е "цар" едва от 997)
м (препратка)
През 968 г., при първия от походите на княз [[Светослав Игоревич]] в [[Дунавска България]], Малък Преслав е завладян от [[Руснаци|русите]]. Поради търговските си връзки с [[унгарци]], [[чехи]] и [[Византия|византийци]], както и със самата [[Киевска Рус]], градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.<ref>Соловьëв, С. ''Сочинения.'' Кн. 1. „Голос“, Москва 1993. — ''История России с древнейших времëн''. [http://militera.lib.ru/common/solovyev1/01_06.html Том I, глава 6]</ref> Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват закратко, но са разбити от Светослав.<ref>Fine, J. V. A. ''The Early Medieval Balkans: A Critical Srvey from the Sixth to the Late Twelfth Century''. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0472081497, стр. 184</ref>
 
През 971 г. Малък Преслав попада под византийска власт. Император [[Йоан Цимисхи]] го преименува на '''Теодоропол''' (в чест на [[Теодор Стратилат]] – [[светец]]а, комуто византийците отдават заслугата за [[Обсада на Дръстър (971)|победата си над русите]] при [[Дръстър]]) и поставя в него гарнизон.<ref>Stephenson, ''Byzantium's Balkan Frontier'', стр. 50, 53</ref> Теодоропол (Малък Преслав) става център на [[катепанат]]а (военно-административна област) [[Западна Месопотамия]], начело с катепан (или [[стратег]])<ref>Стоименов, Д. ''Временна византийска военна администрация в българските земи (971-987/989)''. — Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 82 (2), 1988, стр. 49-51</ref>, който пази новата североизточна граница на Византия срещу руси и [[печенеги]].
 
Най-късно през 991 г. градът е върнат под български контрол от [[Самуил]]<ref>Стоименов, ''Временна византийска военна администрация в българските земи (971-987/989)'', стр. 55-56</ref>, но през 1001 г. е завладян отново от византийските пълководци [[Никифор Ксифий]] и [[Теодорокан]]<ref>Stephenson, ''Byzantium's Balkan Frontier'', стр. 63</ref>. Остава преден пост на византийската власт на долен Дунав до [[Кумани|куманските]] нашествия през 90-те години на XI век.<ref>Stephenson, ''Byzantium's Balkan Frontier'', стр. 105</ref>