Разлика между версии на „Организация за африканско единство“

редакция без резюме
* да повиши [[жизнен стандарт|жизнения стандарт]] на всички африканци.
* да урежда спорове и конфликти между членовете - чрез миролюбиви и дипломатически преговори.
 
==История на организацията==
Скоро след постигането на независимостта си, голям брой от африканските държави изразяват нарастващото си желание за по-голямо единство на континента. Не всички, обаче, са на едно мнение как да се постигне това единство, и така се стига до разделяне на две групи с различни виждания по въпроса:
* Блокът Казабланка, предвождан от президента на [[Гана]] [[Кваме Нкрума]], който иска [[федерация|федеративно управление]] на всички африкански държави. Освен Гана, блокът включва и [[Алжир]], [[Гвинея]], [[Мароко]], [[Египет]], [[Мали]] и [[Либия]]. Блокът е създаден през 1961 г. и неговите членове се определят като "прогресивни държави".
* Блокът Монровия, предвождан от [[Леопол Седар Сенгор]] от [[Сенегал]], е на мнение, че единството трябва да се постигне постепенно и чрез икономическо сътрудничество, като междувременно не подкрепя идеята за федерация. Освен Сенегал, членове са [[Нигерия], [[Либерия]], [[Етиопия]] и повечето от бившите френски колонии.
 
Някои от първоначалните дискусии се провеждат в Саникуели, Либерия. Спорът се решава, когато етиопският император [[Хайле Селасие ǀ]] кани двете групи в [[Адис Абеба]], където впоследствие се установява и централното управление на ОАЕ. Хартата на организацията бива подписана от 32 независими африкански държави.
 
До момента на разпускането на ОАЕ 53 от общо 54 държави в Африка са членове; [[Мароко]] напуска организацията на 12 ноември 1984, след признаването на [[Сахарската арабска демократична република]] като официално правителство на [[Западна Сахара]] през 1982.
Организацията не се приема достатъчно сериозно от трети страни заради ограничените и правомощия. Тя привежда в действие решенията си трудно, а липсата на въоръжени сили прави всякакви интервенции от нейна страна изключително трудни. [[Гражданските войни]] в Нигерия и Ангола остават непотушени с години и ОАЕ не може да направи нищо, за да ги спре.
Политиката за ненамеса в делата на държавите-членки също ограничава ефективността на организацията. По този начин [[човешки права|човешките права]] биват нарушавани, като пример за това е [[Уганда]] в периода на управление на [[Иди Амин]] между 1971-1979 г., когато ОАЕ се оказва безсилна да го спре.
 
Бившият [[генерален секретар на ООН]] [[Кофи Анан]] хвали организацията за това, че е обединила всички африканци. Въпреки това, за 39-годишното си съществуване, ОАЕ получава критики, че е направила твърде малко за опазването на правата и свободите на африканските граждани от собствените им политически лидери и дори бива наричана „Клубът на диктатора”.
 
Въпреки всичко, в някои аспекти ОАЕ се оказва успешна. Много от членовете и са членове и на ООН и се подкрепят взаимно в рамките на последната, когато стане дума за защитата на африканските интереси – особено по отношение на проточилия се колониализъм. Дори и само заради това, не може да и се отрече, че е спомогнала за затвърждаването на единството на африканските народи.
 
Пълно единство е било невъзможно да се постигне поради постоянните деления вътре в ОАЕ. Бившите френски колонии, все още зависими от Франция, формират Групата Монровия, а има и още едно разделение между тези, които подкрепят [[САЩ]], и останалите, подкрепящи [[СССР]] в идеологиите на [[Студена война|Студената война]]. Про-[[социализъм|социалистическата]] фракция бива предвождана от [[Кваме Нкрума]], а про-[[капитализъм|капиталистическата]] такава – от Феликс Хуфуе-Боани от [[Кот д’Ивоар]]. Поради тези деления за ОАЕ е трудно да постигне единно решение относно това какви действия да се предприемат срещу вътрешните конфликти в отделните държави.
 
Все пак, ОАЕ играе основна роля в премахването на [[колониализъм|колониализма]] и управлението на малцинства в Африка. Организацията е предоставила оръжие, подготовка и военни бази на колонизираните нации, борещи се за независимост. Групи като [[Африканския национален конгрес|Африкански национален конгрес]] и Панафриканския конгрес, борещи се с [[апартейд|апартейда]], както и Африканският национален съюз на Зимбабве и Африканският народен съюз на Зимбабве, борещи се за независимостта на Южна Родезия, са били подпомагани от Организацията за африканско единство. Африканските пристанища биват затворени за южноафриканското правителство, както и се забранява на южноафрикански самолети да летят във въздушното пространство на останалата част от континента. Също така, ОАЕ убеждава ООН да изключи Южна Африка от структури като [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].
 
ОАЕ си сътрудничи с ООН и за справяне с проблема с бежанците. С тази цел се създава и Африканската банка за развитие за икономически проекти, целящи да направят Африка по-стабилна финансово. Въпреки че всички африкански държави успяха да извоюват независимостта си, за тях е трудно да станат напълно независими от бившите си колонизатори. Те продължават да разчитат на тях за икономическа помощ, което най-често довежда до заеми с големи лихви и задължението да им продават продукти на ниски цени.
 
САЩ и СССР се намесват в делата на пост-колониална Африка в преследване на собствените си цели. Понякога осигуряват помощ под формата на технологии и хуманитарни работници. Въпреки че е полезна, подобна външна помощ често бива приета с недоверие и невинаги се прилага изцяло в интерес на бившите колонии.
 
Автономни специализирани агенции, работещи под егидата на ОАЕ, са били:
*Панафрикански телекомуникационен съюз
*Панафрикански пощенски съюз
*Панафриканска новинарска агенция
*Съюз на африканската национална телевизия и радио
*Съюз на африканските железопътни линии
*Организация за единство на африканския търговски съюз
*Върховен съвет на спортовете в Африка
 
 
==Органи на организацията==
8

редакции