Пролетарски интернационализъм: Разлика между версии

В действителност, Роза Люксембург и Ленин интерпретират различно националния въпрос. Ленин и [[Болшевиките]] се противопоставят на [[Империализъм|империализма]] и [[Шовинизъм|шовинизма]], настоявайки за политика на национално самоопределение, включваща и правото на потиснатите народи да се отцепят от Русия. Те вярват, че това би спомогнало за създаването на условия за единство между работниците, както в потиснатите, така и в потисническите народи. Ленин твърди,че : ''„Буржоазният национализъм на всяка една потисната нация има общодемократична същност, която е насочена срещу потисничеството и именно тази същност ние подкрепяме безусловно”''<ref>Lenin, The Right of Nations to Self-Determination</ref>

В последствие водещата партия на Втория интернационал, [[Германската Социалдемократическа партия]] (ГСДП), гласува предимно в подкрепа на влизането на Германия в [[Първата световна война]], одобрявайки военни кредити на 4 Август 1914г. Много други страни-членки на Втория интернационал последват този пример, подкрепяйки националните си правителства. Така Вторият интернационал е разпуснат през 1916г. Пролетарските интернационалисти окачествяват комбинацията между [[социалдемокрацията]] и [[национализъм|национализма]] като [[социалшовинизъм]].

Надеждите на интернационалисти като Ленин, [[Карл Либкнехт]] и Роза Люксембург са разбити от първоначалния ентусиазъм на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Ленин се опитва да възстанови социалистическото единство срещу войната на конференцията в Цимервалд, но мнозинството от делегатите заемат по-скоро [[Пацифизъм|пацифистка]], отколкото революционна позиция. Попадналата в затвора Роза Люксембург, задлбочава стоя анализ в памфлета “Junius” от 1915г., отхвърляйки възгледът за потисникът и потиснатите: ''„Империализмът не е създаването на една или група държави. Той е продукт на определен етап на зрялост в световното развитие на капитала, естествено международно състовяние, едно неделимо цяло, разпознаваемо само, посредством всички негови релации, и от което никой не може да държи настрана цялата нация на сила."''<ref>Rosa Luxemburg, "The Junius Pamphlet" 1915</ref>

Пролетарските интернационалисти считат, че съюзите на Първата световна война са доказали, че социализма и национализма са несъвместими в империалистическата епоха и, че понятието за национално самоопределение е остаряло, както и в частност, че национализмът ще се окаже пречка за пролетарското единство.Интернационалистическата перспектива оказва влияние на революционната вълна в края Първата световна война, по-специално с оттеглянето на Русия от конфликта след [[Октомврийска революция|Болшевишката революция]] и бунтовете в Германия, започнали в пристанищата на Кил и Вилхелмсхафен, които водят до края на войната през 1918г.