Атанасий I Охридски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
В [[Комо (град)|Комо]] Атанасий и цялата група са задържани от местните власти и са затворени в манастир край [[Милано]]. През март 1599 година той пише до императора с молба да бъде освободен. Това изглежда става, но няма сведения дали успява да стигне до Испания. В края на годината той отново няма никакви средства и пише до служител на императорския двор с молба да повлияе на Испания в подкрепа на християнско въстание на Балканите.<ref name="Снегаров"/>
 
През 1606 година Атанасий, вече завърнал се в Охрид, отново е архиепископ. По това време пътува в [[Русия]] в търсене на дарения. Той организира отряд от 12 хиляди души, но неаполитанските вицекрале неколкократно го убеждават да изчака с въстанието, докато Испания стане готова да се намеси. Атанасиос е подкрепен в усилията си от костурския митрополит Митрофан и от преспанския епископ Захарий Цигарас. Изглежда около 1614 година Атанасий отново напуска архиепископския пост, но през 1615 година за трети път е архиепископ и отива в Неапол, за да говори лично с вицекраля. Той го приема и препраща исканията му на крал [[Филип III]].<ref name="Снегаров"/>
 
Атанасий прекарва няколко месеца в Неапол, след което заминава за [[Палермо]], където сицилианският вицекрал е смятан за яростен противник на турците. Атанасий излага плана си за въстанието, който предвижда окупиране на Балканите от испански и италиански войски, за да се избегнат междуособици между отделните балкански народи. Сега той твърди, че с малка помощ е в състояние да завземе дори [[Константинопол]] и островите в [[Егейско море]]. Това са и последните сведения за архиепископ Атанасий.<ref name="Снегаров"/><ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/history/06.html Η Οθωμανική Μακεδονία (τέλη ΙΔ’ – τέλη ΙΖ’ αιώνα)]</ref>