Разлика между версии на „Икономически и социален съвет на ООН“

редакция без резюме
 
== Икономически и социален съвет /ИКОСОС/ ==
Състои се от 54 члена, които се избират от '''ОС''' за срок от 3 години. Съставът на съвета се обновява всяка година с 1/3, като излизащият член на Съвета може да бъде преизбран за нов срок. По традиция постоянните членки на СС се избират в '''ИКОСОС''' за всеки следващ срок. Прилага се принципът на справедливо географско разпределение:
14 държави от [[Африка]];
11 държави от [[Азия]];
10 държави от [[Латинска Америка]];
13 от [[Западна Европа]] и други;
6 държави от [[Източна Европа]].
Редовните сесии се провеждат два пъти годишно. Специални сесии се свикват по решение на ИКОСОС с обикновено мнозинство от присъстващите гласували.
'''Цел''' - да съдейства за международното сътрудничество в икономическата област.<br />
 
''' Правомощия'''
Проучване и съставяне на доклади по международни въпроси в областта на икономиката, социалната сфера, културата, образованието, здравеопазването и др.;
Прави препоръки по тези въпроси пред ОС, държавите-членки на '''ООН''' и специализираните организации;
Може да подготвя проекти за конвенции и да ги представя в ОС;
Може да свика международни конференции по въпроси, които влизат в неговата компетентност.
== Органи на ИКОСОС ==
'''Три сесийни комитета :'''
''икономически'';
''социален'';
''координационен.''<br />
 
'''Постоянни комитети:'''
по природните ресурси;
по неправителствените организации;
по наркотичните средства и др.<br />
 
Регионални икономически комисии – за [[Европа]], [[Африка]], [[Латинска Америка]] и [[Карибския басейн]], за [[Западна Азия]], за [[Азия]] и [[Тихия океан]].
Повече от 300 неправителствени организации се занимават с въпроси, влизащи в компетенциите на ИКОСОС и имат консултативен статус към него.
 
Съгласно Устава международната система за попечителство се разпространява върху територии:
по-рано управлявани от мандат на ОН;
откъснати от неприятелски държави в резултат на [[Втората световна война]];
доброволно включени в системата на попечителството от държавите, които са отговорни за управлението им.
На практика нито една колониална държава не предаде колониите си под попечителство. Напр. ЮАР отказа да включи Намибия в системата за попечителство. Единствената територия, която сега е под попечителство е Микронезия, управлявана от [[САЩ]]. Но тя е призната за стратегическа и всички функции на [[ООН]] спрямо нея се упражняват от СС.
 
== Секретариат ==
Той е постоянно действащ административен орган на ООН. Състои се от '''Генерален секретар и персонал'''. Генералният секретар се назначава от ОС по препоръка на СС за срок от 5 г. и може по същия ред да бъде назначен за нов срок. Той е главното административно лице.
Осъществява ръководство на работата на целия персонал на секретариата за обслужване на другите органи на ООН;
Участва във всички заседания на '''ОС''', '''СС''', '''ИКОСОС''', '''Съвета за попечителство''';
Има право да довежда до знанието на СС въпросите, които по негово мнение могат да заплашват поддържането на мира и сигурността ( чл. 99 УООН );
Ежегодно представя доклад за работата на организацията;
Участва в международни конференции, свикани под егидата на ООН.
'''Секретариатът''' осъществява техническо обслужване на всички органи, публикува и разпраща отчетите, съхранява архивите, издава официални документи и материали, регистрира и публикува международни договори, сключени от ООН, извършва преводи и т.н.
Освен това Секретариатът има функции, които не са пряко свързани със сесиите на ОС и другите органи като:
подготвя международни конференции;
наблюдава за изпълнението на решенията на СС;
регистрира международни договори.
Длъжностните лица на секретариата се ползват с определени привилегии и имунитети. Централните учреждения на ООН са в Ню Йорк. Европейските отделения са в '''Женева''' и '''Виена'''. Тяхна главна функция са поддържане на връзките със специализираните организации, чието седалище е във Виена. Държавите – членки на ООН имат право да учредяват свои постоянни представителства при ООН. [[България]] има такива в Ню Йорк, Женева и Виена.
 
== Кратка оценка на дейността на ООН и участието на Република България ==
В годините след[[ Втората световна война]] [[България]] доказа, че е миролюбива страна, способна да изпълни задълженията по УООН. Скоро след подписването на мирния договор, на 26.07.1947 г. българското правителство представи искане страната да бъде приета в ООН. То, за съжаление, години наред беше отхвърляно. На всяка сесия на [[ООН]] България подновяваше искането си. Едва на 10-тата сесия поради изменените международни отношения искането беше прието. Заедно с други 15 страни през декември 1955 г. България беше приета за член на ООН. България беше сред непостоянните членки на СС за периода септември 2002 – декември 2003 г. и участва във вземането на едни от най-важните решения в организацията.
 
== Източници ==
Външни препратки
 
 
 
55

редакции