Уважение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SilentShout (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 212.25.47.117 (б.), към версия на Xqbot |
|||
Ред 1:
==Уважение==
===Състрадание===
То е извор на човечност и морална сила. Способност на човека да вижда чуждите чувства, и най-вече болката и огорчението, като прониква зад маските на стереотипните изражения, но е и способността да се откликва незабавно по правилото на следната поговорка: ''"Споделената мъка е половин мъка, а споделената радост е двойна радост"''. Именно в това качество се състои благородната постъпка за насърчаване на доброто.
===Милост и прошка ===
Те са качества и способности, които прекъсват злото и максимата "Око за око, зъб за зъб". Имат облагородяващо действие върху личността и не ѝ позволяват да направи същите грешки, които врагът е допуснал - а именно проява на коварство, арогантност, грубост и т.н.
===Милосърдие===
Милосърдие означава оказване на помощ на попадналите в беда, което цели да намали обсега на човешките несполуки. То се характеризира със себеотрицание, отказ от егоистичната и суетна самодостатъчност, преодоляване на хладния и незаинтересован поглед към човешките страдания. За това е необходима вяра в същата способност на останалите хора. Семейството е първото място, където се внушава тази ценност.
===Съчувствие===
Споделянето на чувства от най-широк спектър и проявата на богатство на емоционалните реакции наричаме съчувствие. То е присъщо на личността с богат вътршен свят и умение да се забелязват нюансите в чуждото настроение. Когато личността притежава освен тази наблюдателност, но и способност да откликне, тогава проявява благородно съчувствие.
===Симпатия===
Симпатия наричаме благосклонно настроено съчувствие с насърчителен характер.
===Сърдечност===
Откритият израз на добронамерени отношения към чувствата на другия, наричаме сърдечност. Тя е средство за приближаване до света на другите, а символ на това качество е сърцето - където древните са смятали, че живее душата.
==Дискретност==
Дискретността е прошка в забелязването на простими морални грешки, която цели да остави света без тяхното присъствие, като ги прати в миналото, и да го направи по-добър. Грешките, за които става въпрос, са укорими, но достатъчно маловажни, за да не им се отдаде такова внимание - груба дума, неловко действие. Въпреки тези грешки, ние продължаваме да мислим въпросната личност за нравствено достойна.
| |||