Пролетарски интернационализъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
МЕП, шаблон превод |
Редакция без резюме |
||
Ред 91:
С избухването на [[Втората световна война]] през 1939г. само няколко видни комунисти като италиаския марксист [[Амадео Бордига]] и датчанинът [[Антон Панекок]] остават верни на принципите на пролетарския интернационализъм, заложени в Резолюцията от 1907г. Но през 1943г., след падането на режима на [[Мусолини]] в Италия, последователите на Бодрига се прегрупират и основават Международната комунистическа партия (МКП). Партията възприема възгледите на Роза Люксембург по националния въпрос, а не тези на Ленин, като призовава работническата класа към комунистическа революция, която да обедини пролетариите от целея свят срещу общия им враг – капитализма.
=== Пролетарският интернационализъм след Втората световна война - социалисически интернационализъм ===
В марксистко-ленинистката идеология след края на [[Втора световна война|Втората световна война]], пролетарският интернационализъм (вече наричан социалистически интернационализъм) започва да се възприема като потенциална стабилна основа за междудържавните отношения. Така идеята обединява социалистическите страни не само заради споделените им ценности за създаване на международен пролетариат, но и поради общата им позция в съревнованието със западните държави, обединяваща ги срещу империализма.<ref> Wilke Internationalismus, S. 311</ref>
Пролетарският интернационализъм се превръща едновременно в израз на индивидуалната нагласа на всеки комунист за единство и сплотеност при развиване на идеологията на комунистическото движение, както и във външнополитическа линия на страните, свързани със Съветския съюз. През 1967г. в Берлин за пръв път е издаден ''Kleines Politisches Wörterbuch (Малък политически речник)'', според който общата дейност на националните работнически партии се основава на солидарност, равенство, взаимопомощ и уважение.<ref>Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, Berlin 1967, S. 528</ref>
Под ръководството на СССР социалистическите страни трябва да водят обща борба за ''„запазването на мира” и „социалния прогрес в света”''<ref>Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, Berlin 1967, S. 529</ref>
Тъй като конфронтацията между капитализма и социализма е главно на икономическа основа, ''„координирането, планирането и сътрудничеството”'' се превръщат в основни приоритети на социалистическия интернационализъм.<ref>Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, Berlin 1967, S. 529</ref>
Във второто издание на речника (1972г.) са употребени нови, ключови понятия за сътрудничествово между различните социалистически държави, като'' „равенство”, „независимост”, „суверенитет”, „интегритет”, „ненамеса във вътрешните работи”''<ref> Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, 2. Aufl., Berlin 1973, S. 685; 3. Aufl., Berlin 1978, S. 728; 4. Aufl., Berlin 1983, S. 776</ref>
Теоретичните и смислови позовавания на Марксизма и Ленинизма са по-силно подчертани,а доскорошната водещата роля на Съветския съюз, като резултат от Октомрийската революция, е заменена от идеята, според която посредством изграждането на равенство, приятелство и сътрудничество между социалистическите народи, пролетарският интернационализъм ще се превърне в историченски обоснован пример за подражание.<ref> Kleines Politisches Wörterbuch, 3. Aufl., Berlin 1978, S. 727; im Folgenden: Kleines Politisches Wörterbuch 1978; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S. 775</ref>
Твърди се, че създаването на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС)]], респективно и на СССР, представлява ''„същността на пролетарския интернационализъм ”.'' А от това следва, че трябва да се извлекат възможно най-големите ползи от опита и постиженията на КПСС в ''„революционната борба”''<ref> Kleines politisches Wörterbuch 1978, S. 729</ref>
Привидно противоречивата комбинация между понятията ''„равенство”, „независимост”, „суверенитет”, „интегритет”, „ненамиса във вътрешните работи” на „държавите”'' и водачеството от страна на КПСС може да бъде обосновано с разбирането за държавата, в която ''„държавността”'' не бива тълкувана като заложената в [[Правна доктрина|международната правна доктрина]] идеология за самостоятелно и независимо съществуване на гражданите, територията и държавната власт<ref>Georg Jellinek, Allgemeine Staatslehre, 3. Aufl., Berlin (1900) 1915</ref> , а като като ''„решаващ политически инструмент на властта в ръцете на определени класи с цел отстояване на техните интереси”.''<ref> Kleines Politisches Wörterbuch 1978, S. 854; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S.900</ref> Според това разбиране опозиционните сили не са част от държавата (в смисъла й на [[Национална държава|национална държава]]), а са въплътени в лицето на капиталистическия противник – съответно стават общи за всички работнически партии, независимо от държавната им принадлежност.
Последвалото преобразуване на социалистическия интернационализъм във формата на [[Анти-империализъм|анти-империалистическа солидарност]], включва подкрепата на социалистически ориентирани движения за независимост в бившите колонии, както и съответно на нововъзникналите млади, развиващи се страни.
== Пролетарският интернационализъм днес ==
| |||