Пролетарски интернационализъм: Разлика между версии

|title = [[Пролетарски интернационализъм|<span style="color:white;text-decoration: none;">Пролетарски интернационализъм</span>]]

|titlestyle = background:#CC0000; padding-bottom:0; font-size:140%; font-weight:bold; color:white;

|imagestyle = padding:0.2em 0 0.2em;

|headingstyle = background:#CC0000; color:white; padding-top:0;

|content3 = [[Карл Маркс]]<br />[[Фридрих Енгелс]]<br />[[Владимир Ленин]]<br />[[Роза Люксембург]]<br />[[Карл Либкнехт]]<br />[[Лев Троцки]]<br />[[Амадео Бордига]]<br />[[Антон Панекок]]<br />[[Бенито Мусолини]]<br />

}}<noinclude>

Понятието '''''пролетарски интернационализъм''''' (понякога срещано и като '''''международен социализъм'''''), — (от латински inter — ''"между"'' и nation — ''"народ"'') — представлява марксистка концепция за [[социалната класа]], основаваща се на схавщането за [[капитализма]] като за глобална система, в резултат от което работническата класа трябва да действа като световна, за да победи капитализма. Основната идея е, че членовете на работническата класа трябва да се борят в знак на солидарност към световната [[революция]], заедно с останалата част от работническата класа в други страни, на базата на общия класов интерес, без да следват политиката на съответните национални правителства. Пролетарският интернационализъм е тясно свързан с целите на [[Марксизма]] за постигането на [[световна социалистическа революция|Световна социалистическа революция]], постредством успешни и последователни комунистически революции във всички страни. Според тази теория, световната социалистическа революция трябва да доведе до световен [[комунизъм]], а по-късно и до [[анархо-комунизъм]] (бездържавен комунизъм). Идеята за пролетарски интернационализъм е обобщена в лозунга: ''„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“'', а самото понятие представлява антоним на [[буржоазния национализъм]].

 

== Основи на пролетарския интернационализъм ==

 

С избухването на [[Втората световна война]] през 1939г. само няколко видни комунисти като италиаския марксист [[Амадео Бордига]] и датчанинът [[Антон Панекок]] остават верни на принципите на пролетарския интернационализъм, заложени в Резолюцията от 1907г. Но през 1943г., след падането на режима на [[Мусолини]] в Италия, последователите на Бордига се прегрупират и основават Международната комунистическа партия (МКП). Партията възприема възгледите на Роза Люксембург по националния въпрос, а не тези на Ленин, като призовава работническата класа към комунистическа революция, която да обедини пролетариите от целея свят срещу общия им враг – капитализма.

 

=== Пролетарският интернационализъм след Втората световна война - социалисически интернационализъм ===

Привидно противоречивата комбинация между понятията ''„равенство”, „независимост”, „суверенитет”, „интегритет”, „ненамиса във вътрешните работи” на „държавите”'' и водачеството от страна на КПСС може да бъде обосновано с разбирането за държавата, в която ''„държавността”'' не бива тълкувана като заложената в [[Правна доктрина|международната правна доктрина]] идеология за самостоятелно и независимо съществуване на гражданите, територията и държавната власт<ref>Georg Jellinek, Allgemeine Staatslehre, 3. Aufl., Berlin (1900) 1915</ref> , а като като ''„решаващ политически инструмент на властта в ръцете на определени класи с цел отстояване на техните интереси”.''<ref> Kleines Politisches Wörterbuch 1978, S. 854; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S.900</ref> Според това разбиране опозиционните сили не са част от държавата (в смисъла й на [[Национална държава|национална държава]]), а са въплътени в лицето на капиталистическия противник – съответно стават общи за всички работнически партии, независимо от държавната им принадлежност.

Последвалото преобразуване на социалистическия интернационализъм във формата на [[Анти-империализъм|анти-империалистическа солидарност]], включва подкрепата на социалистически ориентирани движения за независимост в бившите колонии, както и съответно на нововъзникналите млади, развиващи се страни.

 

== Пролетарският интернационализъм днес ==

Днес само някои малки политически групи, като например Международното комунистическо течение, Международното бюро на Революционната партия, както и някои либертариански комунисти следват интерпретациите на Роза Люксембург и Бордига за пролетарския интернационализъм. Според Международното комунистическо течение например, възприемат някои леви, комунистически организации като Международна комунистическа тенденция, [[бордигистите]], [[Анархизъм|анархистите]] и пр., които защитават политически позиции, основаващи се на интернационализма и работническата класа в качеството им на част от борбата за пролетарска революция. Подобни течения отхвърлят [[Либерална демокрация|буржоазната демокрация]], намирайки я за не по-различна в основата си от капиталистическата диктатура, като например [[Сталинизъм|сталинизма]] и [[Фашизъм|фашизма]]. Те вярват в самоорганизацията на работническата класа, избираща свои собствени лидери извън парламента. Тази организация на работническата класа трябва да бъде направена на международно ниво; революцията би успяла, ако обхване целия свят, което би довело до отхвърлянето на всички съществуващи държави и установяване на [[Диктатура на пролетариата|диктатура на пролетариата]] на международно ниво. Според представителите на подобни политически течения и партии, когато диктатурата на пролетариата бъде установена повсеместно, капиталистическите обществени отношения ще бъдат премахнати като в това число влизат: заплатеният труд, националните граници и производство на суровини. Вместо това, цялата икономическа активност ще бъде насочена ''„към пълното задоволяване на човешките нужди”''.<ref> International Communist Current, 2007. Communism: Not a nice idea but a material necessity: Volume I., 19th Century Workers' Movement</ref>

== Бележки ==

{{Reflist}}

<references/>

 

== Външни препратки ==