Всекиму своето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 3:
 
== История ==
''Всекиму своето'' е принцип, който може да бъде открит още в [[Древна Гърция]]. В [[4 век пр.н.е.]] [[Платон]] твърди в „Държавата“„[[Държавата (Платон)|Държавата]]“, че основен принцип на справедливостта е ''ὅπως ἂν ἕκαστοι μήτ' ἔχωσι τἀλλότρια μήτε τω̂ν αὑτω̂ν στέρωνται'', „човек не трябва да взима чуждото, нито да му отнемат неговото“ (''[[Държавата (Платон)|Държавата]]'', IV, 433е).
 
Латинската фраза е засвидетелствана в [[1 век пр.н.е.]] най-рано у [[Древен Рим|римския]] оратор, философ и държавник [[Цицерон|Марк Тулий Цицерон]]. В „За законите“ Цицерон пише ''Eamque rem illi Graeco putant nomine (νόμον) a suum cuique tribuendo appellatam'', „Него (закона) гърците са го нарекли всекиму своето“ - гръцката дума за закон (νομός) произлиза от νέμω, разпределям. (''[[За законите|De Legibus]]'', 1, 6 19). Фразата е често използвана и в други негови трудове: ''Iustitia suum cuique distribuit'', „справедливостта (правото) отдава всекиму своето“ (''[[За природата на боговете|De Natura Deorum]]'', III, 38.) и ''...ut fortitudo in laboribus periculisque cernatur, ...iustitia in suo cuique tribuendo.'', „така смелостта се проявява в трудности и опасности, ...справедливостта в отдаването всекиму своето“ (''[[За границите на доброто и злото|De Finibus, Bonorum et Malorum]]'', liber V, 67).