Разлика между версии на „Пастирски кръстоносен поход“

редакция без резюме
м (Бързо добавяне на Категория:Кръстоносни походи (ползвайки HotCat.js))
=== Похода ===
[[Файл:C croisade7 prisonnier1.jpg|ляво|мини|Затворничеството на Луи IX]]
Покрай [[Великден]] [[1251]] в Северна Франция се появява човек, известен само като Магистъра на Унгария , който твърди, че получава видение в което [[Богородица]] му заръчва да събере хората на Франция и да замине за Светите земи на помощ на краля. Бързо събира последователи и скоро започва да ги подготвя за Кръстоносен поход без разрешението на Църквата. Появяват се групи в Пикардия, Бредант, Лорен и Бургундия, съставящи армия ндрояващанаброяваща приблизително 60 000 души. Към тях се присъединяват и дребни престъпници, джебчии и проститутки.
 
Още от началото похода се насочва срещу привилегированите слоеве, първо срещу [[Доминикански орден|Доминиканските монаси]], смятани от Пастирите за основна причина за заминаването на краля. Противопоставят се на църковните власти нападайки епископски дворци и манастири избивайки духовниците.
По молба на Бланш Кастилска пристигат в Париж, където Магистъра се среща лично с кралицата-майка, която се надява Пастирите да заминат за Светите земи и да освободят сина ѝ. Поради опасения, че Магистъра може да е отговорен и за предходния Детски кръстоносен поход, дейността на Пастирите е ограничена в Париж. Там те преследват и убиват свещеници и монаси, изхвърляйки телата им в [[Сена]]. Заради тях [[Сорбона|Парижкия Университет]] затваря врати.
 
Пастирите напуска Париж и се разделя на няколко групи. В [[Руан]], те прогонват епископа и свещениците му от катедралата. По -късно потеглатпотеглят към [[Тур (град)|Тур]], където нападат Доминиканските манастири и оскверняват църквите.
 
Друга група, водена от Магистъра навлиза в [[Орлеан]], прогонвайки епископа, убиват свещеници и ги захвърлят в [[Лоара]], влизайки в бой ссъс студенти от Орлеанския университет. Насочват се към Амиен, където нападат еврейски семейства.
 
Бланш Кастилска, осъзнала опасността, насочва кралските офицери срещу тях. Прави се опит да будатбъдат заловени в Бурж. В последствие,Впоследствие Магистъра и неговите последователи са избити при съпротива. Някои са преследвани до долината на [[Рона]] и [[Марсилия]]. В [[Бордо]], успелите да се измъкнат са довършени от Симон дьо Монфокон, губернатор на Гиана, който по заповед на краля хвърля лично водача им в Гарона.
 
Точния дбойброй на жертвите от набезите на Пастирите не е ясен. След премахването им във Франция, съседните държави вземат мерки пастирчетата да не преминат в техни земи. [[Инокентий IV (папа)|Папа Инокентий IV]] обявява пастирчетата за еретици, отлъчвайки ги от църквата.
 
== Втори поход ==
=== Предпоставки ===
В началото на [[1320]] се случват две големи събития. Първото, мирамирът между Френския крал и фландърския граф, лишава голяма част от военно настроеното френско население без поле за изява. Другото е слух, за заразяването на говемиголеми водни източници с проказа, планирано и организирано от испанските маври и френските евреи. Комбинацията от двете, води до жестоки прояви на насилие срещу евреи и прокажени из цяла Франция, между които и надигането на Пастирчетата
 
=== Похода Походът===
[[Image:Crociata_dei_Pastori.jpg|дясно|мини|Пастирския поход, миниатюра, 15 век‎]]
ВторияВторият поход започва през [[май]] [[1320]]. От къде точно започва походапоходът и защо не е ясно. Някои твърдят, че е дело на разпопен монах, други - че започва от видение, явило се на норманско овчарче. Първоначалната цел на похода е, както и предишния път, освобождението на Светите земи от мюсюлманите, като потегля към Испания. За похода френския писател [[Морис Дрюон]] пише в своя роман Френската вълчица:
 
{{цитат|Какъв сляп и мъгляво мистичен пророк, какви примитивни мечти за святост и приключение, каква безмерна нищета, какъв умищожителен бяс внезапно подтикна момчета и момичета от селата, овчари, говедари, свинари, чирачета, малки предачки, почти всички от петнайсет до сдвайсетдвайсет годишна възраст, да напуснат семействата си, домовете си за да се включат в бродещи босоноги банди, без пари, без храна. Някаква неясна идея за кръстоносен поход, дала тласък на това масово бягство.|}}
 
 
На [[3 май]] групата навлиза в Париж, където застават пред двореца, където се намирана краля и настояват той да застане на челоначело на похода, но той отказва да говори с тях. Пастирчетата нападат затвора Шатле и плячкосват абатство Сен-Жермен-де-Пре, след което продължават на юг. Както преди, към кръстоносците се присъединяват и престъпници. Дрюон пише:
 
{{цитат|Десет хиляди, двайсет хиляди, сто хиляди…пастирчетата крачеха към някаква тайнствена среща. Отлъчени свещеицисвещеници, монаси вероотстъпници, разбойници кадцикрадци, просяци и проститутки се присъединяваха към пълчищата им, На челоначело на които момчета и момичета се отдаваха на най -долен разврат, на най-порочни крайности, носеханосещи разпятието. Сто хиляди дрипави скитници, които влизат в някой граддаград да просят милостиня, бирзобързо го подлагат на грабеж. И престъплението, отначало само придатък на кражбата, се превръща скоро в удовлетворение на порок.|}}
 
Групата потегля на юг, към Бери, Сантония, [[Аквитания (регион)|Аквитания]]. В Вердюн-сюр-Гарин близо 5 000 евреи се самоубиват за да на попаднат в ръцете им. Папа [[Йоан XXII]] заклеймява дейността на Пастирчетата и ги отлъчва. Пастирчетата продължават към Гиана, Алби и [[Тулуза]], където се насочват срещу манастирите и дворците. В графство Каркасон, където са пресрещнати от армията на краля и местния граф и са разбити. Някои успяват да се измъкнат, но за сметка на това до есента на 1320 са изловени и избити.
 
ВторияВторият пастирски кръстоносен поход е, ако не броим [[Северни кръстоносни походи|Северните походи]], които така и не се насочванасочват към Светите земи, последнияпоследният кръстоносен поход в историята.
 
 
49

редакции