Средно градище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 3808616 на Paisij (б.)
Paisij (беседа | приноси)
Ред 24:
 
<!-- == Обществени институции == -->
Според преданието, и според един стар учебник по история преди 9 септември 1944 година, се носи слуха, че в селото преди години се е омъжила и живяла сестрата на Паисий ХилендарскиРилски/Георги Епитов Инелски- В началото на 19 в. Притой едноидва от неговитес. посещенияСтрелча прив негоМедово и започва да се занимава с търговия, тойно ене починализпълнявал разпорежданията на Осман бей. Между него и погребанбея взапочва конфликт и беят решава да местнитепремахне гробищаГеорги. КатоЗа доказателствода се предпази, чепрез е1910г. той,Г. книгатаИнелски сзаминава коятоза еБесарабия. заровенТам престоява 4 г., еслед направенакоето отсе същитезавръща материалив поробената си родина и се отправя към рилския манастир. Там работи под псевдонима Паисий Рилски. Като таксидиот на манастира, той отобикаля коитоиз етурската направенаимперия ида черноватасъбира помощи. След смъртта на ИсторияОсман славяноболгарскаябей през 1826г., ВПаисий селотоРилски (Г. Инелски) се съхранявазавръща единв по-късенМедово ръкопис,като свещеник и учител.Георги Николаевич Епитов (Инелски) е първият учител в коитоселото. наредС неговото идване с.медово историятастава нацентър, селотостава имаседалище иза разследваниякръщаване, венчаване и опяване на тазисмъртните. Но най- голямата му заслуга е , че открива килийно училище в село темаМедово.
Бащината му къща се намирала там, където сега е дворът на Хр. Стрелчев. Тук той построява голяма стая, в която черкува и учи децата от селото на четмо и писмо.Учителствал е няколко години, но докога -не е известно. В „Летописната книга на училището”, водена тогава от учителят Миньо Попантов пише следното: ” Според сведенията на старите хора първата килия в селото ни е открита от Паисий.” Бащата на Миньо Попантов- свещеникът Антон Илиев, пише следното : ” Отец Паисий е родом от с.Банджиларе, от семейството на Инелските, чист православен българин. В буйната си младост ходил в Русия и оттам пренесъл той кръст седефлията, ходел в Рилския манастир, постригал се в монашески чин и се завърнал пак в родното си село Банджиларе, където отворил училище в 1810г.”
В” Рилската преправка на История славянобългарска” Боньо Ст. Ангелов допълня биографията на нашия герой със следните сведения : ” Преди да замине за Русия, той е бил бакалин в дюкяна на Таньо Терзията.Буден и буен българин, Паисий е бил преследван от беговете в с.Марково и бил принуден да избяга за спасение на живота си в Русия, а след това в Рилския манастир изучава черковнославянски език и овладява гръцкия език.”
По-нататък Боньо Ангелов продължава : ” Паисий Рилски е познат с още един ръкопис от 1917 г., който се намира в Окръжния музей в гр. Ст. Загора.Този ръкопис има 62 пагинирани листа , освен тях в началото има още 3 листа, а в края- още един лист. Книгата е хубаво подвързана с орнаментирана кожа.
Годината 1825, когато пише” Рилската преправка”, е последната вест за Паисий Рилски. Не знаем и дали той е написал други, освен посочените две книги. Може би заминава за Хасково с Рилския монах Агапий, където разгръщат широка просветна дейност.
„Рилската преправка „(написана от медовеца Паисий Рилски-Г.Инелски) е компилативно съчинение. В сравнение с „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, Преправката съдържа нови глави. Главната цел и на двете съчинения е да покажат славното минало на българския народ, разкрито чрез важни събития, дело но народа и на видни негови водачи. /
 
. При едно от неговите посещения при него, той е починал и погребан в местните гробища. Като доказателство, че е той, книгата с която е заровен, е направена от същите материали, от които е направена и черновата на История славяноболгарская. В селото се съхранява един по-късен ръкопис, в които наред с историята на селото има и разследвания и на тази тема.
 
А името си е получило на факта, че има две средновековни селища край него-Горно Градище, на което основите все още се виждат над местността Мавровица, и Долно Градище-остатъкът от селището е от римско време край Козлушката чешма. И от там и името-Средно Градище (по турско време е било Идджулери).