Васил Хаджикимов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
||
Ред 19:
През 1932 година Васил Хаджикимов сътрудничи активно на редактирания от [[Александър Мартулков]] вестник „[[Македонско знаме]]“. Васил Хаджикимов, [[Антон Югов]] и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и [[Коминтерна]] за признаване на [[Македонизъм|македонската нация]] от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и издава вестник „Македонска борба“, чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на [[Павел Шатев]], но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател [[Георги Кьосеиванов]], в което се застъпва за цялостното обединение на [[българи|българската нация]]<ref>„Нация без национални идеали е тяло без душа - Васил Хаджикимов“, в-к "Македония", брой 29, 22 юли 1998 г. [http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/v_hadzid.html Поверително: Едно мнение]</ref>.
След разгрома на [[Кралска Югославия]] от [[Нацистка Германия]] през пролетта на 1941 година се прехвърля във [[Вардарска Македония]], където участва в създаването на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]] и последвалото посрещане на българската армия. След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|анексията на областта]] редактира заедно с
След затвора Хаджикимов живее в Скопие и работи Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, където през 1970 година издава „Ретроспективна библиография на Македония – книги“ в тираж 500 броя. По-късно се премества в София, България, където пише материали за съпротивата срещу македонизма в периода 1944-1980 година. Там заключава, че са проведени над 700 политически процеса срещу българи, доста от които със смъртна присъда, а други 23 хиляди души са убити или изчезнали. 120 хиляди общо са преминали през затворите на Югославия, а около 180 хиляди са прогонени в България и в други страни по света<ref>[http://knigite.kroraina.com/knigi/44/drugi.html Гоцев, Димитър,„НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.]</ref>.
| |||