Пролетарски интернационализъм: Разлика между версии

Понятието '''''пролетарски интернационализъм''''' (понякога срещано и като '''''международен социализъм'''''), — (от латински inter — ''"между"„между“'' и nation — ''"народ"„народ“'') — представлява марксистка концепция за [[социалната класа]], основаваща се на схавщанетосхващането за [[капитализма]] като за глобална система, в резултат от което работническата класа трябва да действа като световна, за да победи капитализма. Основната идея е, че членовете на работническата класа трябва да се борят в знак на солидарност към световната [[революция]], заедно с останалата част от работническата класа в други страни, на базата на общия класов интерес, без да следват политиката на съответните национални правителства. Пролетарският интернационализъм е тясно свързан с целите на [[Марксизма]] за постигането на [[световна социалистическа революция|Световна социалистическа революция]], постредством успешни и последователни комунистически революции във всички страни. Според тази теория, световната социалистическа революция трябва да доведе до световен [[комунизъм]], а по-късно и до [[анархо-комунизъм]] (бездържавен комунизъм). Идеята за пролетарски интернационализъм е обобщена в лозунга: ''„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“'', а самото понятие представлява антоним на [[буржоазния национализъм]].

За да се разрешат противоречията между [[буржоазия]]та и отделните нации, пролетариите трябва да решат класовияткласовия въпрос на национално ниво. ''„Международната солидарност на пролетариите от всички страни е посадена неизкоренимо в класовото положение на масите, върху които капитализмът развява своя камшик.“''<ref>Zetkin, Unser Patriotismus, S. 331.</ref> Така експлоатираните на територията на една държава, както и тези извън нея, имат общ противник. Всеки капиталист се превръща във враг на работниците. Всеки експлоататор има интерес от засилване на експлоатацията, а [[Социална класа|работническата класа]] –— да се бори срещу това. Така възникналата борба се разгръща и се превръща в битка на цялата нация.

''„Комунистите се отличават от обикновените партии на работническата класа по това, че от една страна извеждат на преден план националните борби на пролетариите, независимо от националните интереси, предавайки им значение, и от друга по това, че винаги представляват и защитават цялото движение през всички етапи на развитието на борбата между пролетариата и буржоазията.”''<ref>Manifest der Kommunistischen Partei. Berlin 1988, S. 60.</ref> В резултат на това схващане дори борбата срещу буржоазията на национално ниво, придобива международен характер, формирайки международната класова борба: „''(...) комунистите подкрепят повсеместно всяко революционно движение срещу съществуващите социални и политически условия”''<ref>Manifest der Kommunistischen Partei. Berlin 1988, S. 83</ref> От това следва, че класовата борба ще се пренесе и провежда от национално на наднационално ниво, с цел координация на международния опит, и развиване на различни стратегии, за да може класовата борба да се издигне на по-високо, международно ниво.

Идеологията на интернационализма се очертава като научно обобщение на практическия опит в класовата борба, като теоретичен израз на нейните основни интереси.

Принципът на пролетарския интернационализъм е положен за първи път и научно обосновани от [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]], които отбелязват значението му за класова борба против [[буржоазия]]та и победата на социализма над капитализма, за необходимостта от работническата класа и от възпитание в духа на интернационализма. В епохата на Маркс и Енгелс интернационализмът постепенно се превръща в основен принцип на организирано движение на политически съзнателните работници от различни страни. Лозунгът от последния ред на Манифеста на комунистическата партия, публикуван през 1848г1848&nbsp;г.: "Пролетарии„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!"“ среща осезателна подкрепа сред работническата класа. Подходът на Маркс и Енгелс към националният въпрос бива оформен още и от тактически съображения в преследването на дългосрочна революционна стратегия. През 1848г1848&nbsp;г. [[Диктатура на пролетариата|пролетариат]]ът все още е малцинство, но съществува в множество държави. По това време все още е нужно политическите и икономическите условия да узреят, за да бъде постигнат напредък по отношение на възможността за [[Революция|пролетарска революция]]. Така например, Маркс и Енгелс подкрепят създаването на независима и демократична Полша, която по това време е разделена между Германия, Русия и Австро-Унгария. [[Роза Люксембург]], биографът на Дж. П. Нетл, отбелязва:'' „Като цяло, концепцията на Маркс и Енгелс за национално-географското пренареждане на Европа се основава на четири критерия: темповете на напредъка, създаването на мащабни икономически единици, тежестта на одобрението и неодобрението, в съответствие с революционните възможности, както и тяхното ниво на враждебност спрямо Русия”Русия“''<ref>J.P Nettl, "Rosa Luxemburg", Oxford University Press 1969. Nettl is quoting Hans-Ulrich Wehler's study, "Sozialdemokratie and Nationalstaat" (Würzburg, 1962)</ref>.

[[Синдикат]]ите, които формират [[Международната работническа асоциация]] (Международно дружество на работниците), наричана още [[Първи интернационал]] (1864-1876), приемат идеята, че работническата класа е международна класа, която трябва да свърже борбата си в международен мащаб. Целта на МРА1 е да обедини най-различни леви политически групи и синдикални организации, основаващи се на идеята за работническата класа и класовата борба. Посредством обединяването си отвъд националните граници, работниците биха придобили по-голяма сила и политическо влияние. С основаването си пре 1864г1864 г. в Лондон, Международната работническа организация се превръща в първото масово движение, имащо международен характер. В своя пиков период, МРА1 наброява 5 милиона членове, според данни от полицейски доклади в няколко страни, в които организацията има значително присъствие.<ref>Payne, Robert. "Marx: A Biography". Simon and Schuster. New York, 1968. p372</ref> Репресиите в Европа, както и вътрешното разделение на анархистки и марксистки течения, водят до разпадането на Първия интернационал през 1876г1876&nbsp;г. Скоро след това, марксистките и революционните социалистически тенденции спомагат за продължаването на интернационалистическата стратегия на МРА1, чрез създаването на нейна организация-правоприемник – Вторият интернационал. В него не са включени [[анархист]]ки движения.

Идеята за пролетарския интернационализъм е най-добре застъпена по времето на [[Втория интернационал]], както и в резолюцията на [[Ленин]] и [[Роза Люксембург]] по време на Седмия конгрес на Втория интернационал в Щутгарт през 1907г1907&nbsp;г. Отличителната характеристика на Международния социалистически конгрес от 1907г1907&nbsp;г. е неговиянеговият голям състав –— общо 886 делегати от петте континента. Освен представянето на впечатляваща демонстрация на международното единство на пролетарската борба, Конгресът изиграва и изключителна роля в определянето на тактиката на социалистическите страни. На него биват пирети общи резолюции по редица въпроси, чиито решения до онзи момент са оставяни единствено на преценката на отделните социалистически страни. Според изразените от Ленин след края на конгреса впечатления във вестник Пролетариат, №17 (септември 1907г1907&nbsp;г.), фактът, че все повече и повече проблеми изискват единни, принципни решения в различните страни, е очевидно доказателство за това, че социализмът започва да се превръща в единна международна сила. Според изразеното от него, безимотните и безработни класи не са в състояние да се противопоставят и отхвърлят експлоататорите. Ето защо само пролетарската класа, която поддържа цялото общество, е в състояние да осъществи социалната революция.

Въпреки това, продължава Ленин, в резултат на обширната [[Колониализъм|колониална политика]], европейският пролетариат се намира в позиция, в която не неговият труд, а този на практически местните жители в колониите, поддържа обществото. Ленин отбелязва, че британската буржоазия например, получава по-голяма печалба само от милион от населението на Индия и други свои колонии, отколкото от британските работници. В някои страни това осигурява материалната и икономическа основа за прокарването сред пролетарията на колониалния [[Шовинизъм|шовинизъм]]. Според Ленин обаче, това може да бъде само временно явление. Но злото трябва все пак да бъде ясно осъзнато, а причините за неговото съществуване – разбрани, за да могат те да обединят пролетариата от всички страни в борба срещу подобен опортюнизъм. ''„А тази борба задължително трябва да завърши с победа, тъй като „привилегированите” народи са намаляваща фракция в капиталистическите държави.”''<ref>Пулбикувано във вестник Пролетариат №17, В.И.Ленин,"Събрани съчинения", том 13, стр. 75-81</ref>

''„Ако има заплаха от избухване на война, то е задължение на работническата класа и на парламентарните представители на съответните страни, с подкрепата на координираната дейност на Международното социалистическо бюро, да положат усилия за предотвратяване на избухването на войната с помощта на средства, които считат за най-ефективни, и които естествено варират, в зависимост от степента на изостряне на класовата борба и на общата политическа ситуация.”''

''"„ случай, че войната така или иначе трябва да избухне, техен дълг е да се намесят в подкрепа на нейното бързо прекратяване, използвайки всички свои правомощия за овладяване на икономическата и политическата криза, създадена от войната, както и да събудята масите, посредством което да се ускори падането на управлението на капиталистическата класа”класа“''<ref>International Socialist Congress at Stuttgart, August 18-24, 1907 Vorwärts Publishers, Berlin, 1907, pp. 64-66</ref>

В действителност, Роза Люксембург и Ленин интерпретират различно националния въпрос. Ленин и [[болшевик|Болшевиките]] се противопоставят на [[Империализъм|империализма]] и [[Шовинизъм|шовинизма]], настоявайки за политика на национално самоопределение, включваща и правото на потиснатите народи да се отцепят от Русия. Те вярват, че това би спомогнало за създаването на условия за единство между работниците, както в потиснатите, така и в потисническите народи. Ленин твърди,че че: ''„Буржоазният национализъм на всяка една потисната нация има общодемократична същност, която е насочена срещу потисничеството и именно тази същност ние подкрепяме безусловно”''<ref>Lenin, The Right of Nations to Self-Determination</ref>

Роза Люксембург, от своя страна счита, че естеството на Русия се е променило от времето на Маркс. Тя смята, че страната е бързоразвиваща се капиталистическа нация, а полската буржоазия има интереси, свързани с руския капитализъм. Този факт би отворил възможността за класов съюз между полската и руската работническа класа.

В последствие водещата партия на Втория интернационал, [[Германска социалдемократическа партия|Германската Социалдемократическа партия]] (ГСДП), гласува предимно в подкрепа на влизането на Германия в [[Първата световна война]], одобрявайки военни кредити на 4 Августавгуст 1914г1914&nbsp;г. Много други страни-членки на Втория интернационал последват този пример, подкрепяйки националните си правителства. Така Вторият интернационал е разпуснат през 1916г1916&nbsp;г. Пролетарските интернационалисти окачествяват комбинацията между [[социалдемокрация|социалдемокрацията]]та и [[национализъм|национализма]] като [[Социалшовинизъм|социалшовинизъм]].

Надеждите на интернационалисти като Ленин, [[Карл Либкнехт]] и Роза Люксембург са разбити от първоначалния ентусиазъм на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Ленин се опитва да възстанови социалистическото единство срещу войната на конференцията в Цимервалд, но мнозинството от делегатите заемат по-скоро [[Пацифизъм|пацифистка]], отколкото революционна позиция. Попадналата в затвора Роза Люксембург, задлбочавазадълбочава стоясвоя анализ в памфлета “Junius” от 1915г1915&nbsp;г., отхвърляйки възгледът за потисникътпотисника и потиснатите: ''„Империализмът не е създаването на една или група държави. Той е продукт на определен етап на зрялост в световното развитие на капитала, естествено международно състовяние, едно неделимо цяло, разпознаваемо само, посредством всички негови релации, и от което никой не може да държи настрана цялата нация на силанасила."“''<ref>Rosa Luxemburg, "The Junius Pamphlet" 1915</ref>

Пролетарските интернационалисти считат, че съюзите на Първата световна война са доказали, че социализмасоциализмът и национализманационализмът са несъвместими в империалистическата епоха и, че понятието за национално самоопределение е остаряло, както и в частност, че национализмът ще се окаже пречка за пролетарското единство. Интернационалистическата перспектива оказва влияние на революционната вълна в края на Първата световна война, по-специално с оттеглянето на Русия от конфликта след [[Октомврийска революция|Болшевишката революция]] и бунтовете в Германия, започнали в пристанищата на Кил и Вилхелмсхафен, които водят до края на войната през 1918г1918&nbsp;г.

Въпреки това, след като силата на революционната вълна намалява в първите години след 1920г1920&nbsp;г., пролетарският интернационализъм вече спира да бъде основна идея в политиката на работническата класа.

=== Пролетарският интернационализъм и Октомврийската революция от 1917г1917 г. ===

[[File:Coat of arms of the Soviet Union.svg|thumb|right|200px|Герб на СССР с дивизадевиза "Пролетарии„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!"“]]

Победата на [[Октомврийска революция|Великата социалистическа Октомврийска революция]] през 1917г1917&nbsp;г. открива нов етап в развитието на пролетарския интернационализъм. Тази победа е триумф на заложените в понятието идеи. Така пролетарският интернационализъм става реализируем, посредством последователната международна политика на ленинистката партия, която се обединява работническата класа в различните страни в борбата за социализъм. От тогава се затвръждава принципът пролетарският интернационализъм да пази и защитава [[СССР]] от всички удари на [[Империализъм|империализма]]. Пролетарският интернационализъм се превръща в основа на политиката на първата социалистическа страна в света. Между различните нации и между народите, влизащи в състава на Съветска Русия са установени отношения и връзки на основата на истинско равенство и приятелство. Ръководейки се от идеите на пролетарския интернационализъм, СССР последователно се застъпва на международно ниво за подкрепата на работническото и освободителното движение в целия свят. Международното революционно движение за пръв път намира в лицето на Съветска Русия материалната база за по-нататъшното развитие на борбата срещу буржоазията и капитализма. По този начин Октомврийската революция се превръща едновременно в основа и в отправна точка за по-нататъшното развитие на пролетарския интернационализъм. Неговото съдържание и обхватът му на действие се разширяват и задълбочават, проявленията му стават все по-разнообразни, а ролята му като фактор в преобразуването на света и създаването на ново, социалистическо общество –— по-значителна. Пролетарският интернационализъм се превръща в огромна политическа сила в рамките на комунистическите и работническите парии и в провежданата от СССР антиимпериалистическа борба между двете световни войни и по време на [[Антифашизъм|антифашистката освободителна борба]].

Така след края Първата световна война Международното социалистическо движение е разделено на две враждуващи групировки: [[Социалдемокрация|социалдемократите]] от една страна, които оказват широка подкрепа на националните правителства по време на конфликта и Ленинистите и техните съюзници, от друга, които формират новите комунистически партии, организирани в [[Комунистически интернационал|Третия интертнационал]], създаден през март 1919 година. По време на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]], Ленин и [[Троцки]] прегръщат по-силно идеята за национално самоопределение по тактически причини. По времето на Третия интернационал националният въпрос се превръща в ябълката на раздора между ленинисти и „левите комунисти”. Последните скоро се превръщат в изолирано малцинство, като или преминават към поддръжниците на общата политическа линия, или напускат Третия интернационал.

Пролетарският интернационализъм се превръща едновременно в израз на индивидуалната нагласа на всеки комунист за единство и сплотеност при развиване на идеологията на комунистическото движение, както и във външнополитическа линия на страните, свързани със Съветския съюз. През 1967г1967&nbsp;г. в Берлин за пръв път е издаден ''Kleines Politisches Wörterbuch (Малък политически речник)'', според който общата дейност на националните работнически партии се основава на солидарност, равенство, взаимопомощ и уважение.<ref>Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, Berlin 1967, S. 528</ref>

Под ръководството на СССР социалистическите страни трябва да водят обща борба за ''„запазването на мира” и „социалния прогрес в света”''<ref>Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, Berlin 1967, S. 529</ref>

Във второто издание на речника (1972г1972&nbsp;г.) са употребени нови, ключови понятия за сътрудничествово между различните социалистически държави, като'' „равенство”, „независимост”, „суверенитет”, „интегритет”, „ненамеса във вътрешните работи”''<ref> Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, 2. Aufl., Berlin 1973, S. 685; 3. Aufl., Berlin 1978, S. 728; 4. Aufl., Berlin 1983, S. 776</ref>

Теоретичните и смислови позовавания на Марксизма и Ленинизма са по-силно подчертани, а доскорошната водещата роля на Съветския съюз, като резултат от Октомрийската революция, е заменена от идеята, според която посредством изграждането на равенство, приятелство и сътрудничество между социалистическите народи, пролетарският интернационализъм ще се превърне в историченски обоснован пример за подражание.<ref> Kleines Politisches Wörterbuch, 3. Aufl., Berlin 1978, S. 727; im Folgenden: Kleines Politisches Wörterbuch 1978; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S. 775</ref>

Привидно противоречивата комбинация между понятията ''„равенство”, „независимост”, „суверенитет”, „интегритет”, „ненамиса във вътрешните работи” на „държавите”'' и водачеството от страна на КПСС може да бъде обосновано с разбирането за държавата, в която ''„държавността”'' не бива тълкувана като заложената в [[Правна доктрина|международната правна доктрина]] идеология за самостоятелно и независимо съществуване на гражданите, територията и държавната власт<ref>Georg Jellinek, Allgemeine Staatslehre, 3. Aufl., Berlin (1900) 1915</ref> , а като като ''„решаващ политически инструмент на властта в ръцете на определени класи с цел отстояване на техните интереси”.''<ref> Kleines Politisches Wörterbuch 1978, S. 854; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S.900</ref> Според това разбиране опозиционните сили не са част от държавата (в смисъла йи&#768; на [[Национална държава|национална държава]]), а са въплътени в лицето на капиталистическия противник – съответно стават общи за всички работнически партии, независимо от държавната им принадлежност.

== Външни препратки ==

•* {{ru икона}} [http://tapemark.narod.ru/kommunizm/158.html Научный коммунизм: Словарь] Под редакцией академика А. М. РУМЯНЦЕВА, Издание четвертое, дополненное, Москва, Издательство политической литературы 1983

•* {{deen икона}} [http://www.secartsisreview.org/journalissues/index13/marxism_nationalism_part1.php?show=article&id=317shtml WasMarxism istand Was ist proletarischer Internationalismus?Nationalism] Kommunistische Arbeiterzeitung -by KAZTom 318Lewis

•* {{en икона}} [http://www.isreviewmarxists.org/issuesreference/13archive/marxism_nationalism_part1liu-shaoqi/1952/internationalism_nationalism/ch05.shtmlhtm MarxismInternationalism and Nationalism] by TomLiu LewisShaoqi

|list1 = {{nowrap begin}} [[Анархизъм]] [[Анархо-фашизъм]] [[Анти-империализъм]] [[Анархо-фашизъм]] [[Анти-фашизъм]] [[Бодригисти]] [[Болшевизъм]] [[Буржоазия]] [[Буржоазен национализъм]] [[Буржоазен социализъм]] [[Капитализъм]] [[Класова борба]] [[Диктатура на пролетариата]] [[Империализъм]] [[Марксизъм]] [[Правна доктрина|Международна правна доктрина]] [[Национализъм]] [[Национална държава]] [[Пролетарска революция]] [[Работническа класа]] [[Революционна вълна]] [[Световна социалистическа революция]] [[Социализъм]] [[Соицалдемокрация]] [[Социалшовинизъм]] [[Сталинизъм]] [[Шовинизъм]]

|list2 = {{nowrap begin}} [[Първи интернационал]] [[Втори интернационал]] [[Първа световна война]] [[Октомврийска революция]] [[Гражданска война в Русия]] [[Трети интернационал]] [[Втора световна война]]