Разлика между версии на „Преминаване през Беринговия проток“

редакция без резюме
 
Има няколко предложения направени от различни хора, телевизионни канали, списания и др. Имената, използвани за такъв мост са "Международния мост на мира" и "Евразийско-американска транспортна връзка".<ref>[http://www.mperussia.com/bering_conf_prog_e.html Трансконтинентална Евразийско-американска транспортна връзка през Беринговия проток], на Първата международна конференция "Мегапроекти в Руския изток"</ref> Предложените имена за тунел включват "ТКМ-световна връзка" и "Американско-азиатски тунел на мира". През април 2007, Руското правителство официално казва на пресата, че ще направи проект за $65 млрд. за консорциум от компании, за да построи Тунел под Беринговия проток.<ref>"Русия иска жп връзка към Северна Америка," ''Der Spiegel'', 20 април, 2007 [http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,478448,00.html]</ref>
 
[[Image:Berengia - present day.gif|thumb|upright|right|Карта, показваща близостта на полуостров Чукчи в Русия и полуостров Сеуърд в Америка]]
 
==Технически предизвикателства==
[[Image:BeringSt-close-VE.jpg|thumb|Сателитна снимка на Беринговия проток. Нос Дежнев, Русия в ляво, двата Диомедски острова в средата и нос Принц на Уелс, Аляска, в дясно.]]
Дълбочината на водите представлява предизвикателство, въпреки че протокът не е по-дълбок от 55 м. Приливите, отливите и теченията в района не са силни. Въпреки това, пътят би лежал много близо до [[Северен полярен кръг|Северният полярен кръг]], което означава дълги, тъмни зими и екстремни температури (средната зимна температура пада до -20°C), с възможност да достигне - 50°C, което би направило строежа невъзможен за 5 месеца в годината. Времето също поставя под изпитание и откритата стомана. В проекта на Лин, бетон покрива цялата структура, за да опрости поддръжката и да осигури допълнително укрепване. Освен това, въпреки че няма айсберги в Беринговия проток, ледени късове с дебелина до 2 м са в постоянно движение през някои сезони, което произвежда сили до 5000 тона или повече върху даден стълб.
 
==Икономически предизвикателства==
През 1994, Лин определя цената на моста да бъде "няколко милиарда" долара. Пътищата и железопътните линии от всяка страна са определени да струват $50 милиарда. Лин съпоставя това на цената на петролните ресурси, "струващи трилиони". ''Extreme Engineering'', предаване по Дискавъри Ченъл, определя цената на магистралата, електрифицирана двойна отсечка на жп линия и тръбопроводи, би струвало $105 млрд, пет пъти повече от 50 километровия [[Тунел под Ла Манш|тунел под Ла Манша]].<ref>[http://dsc.discovery.com/convergence/engineering/beringstrait/interactive/interactive.html Discovery Channel's Extreme Engineering]</ref>
 
Това изключва цената на новите пътища и жп линии, които ще достигнат моста. Настрана от очевидните технически предизвикателства за построяването на два 40 километрови моста или тунел, дълъг повече от 80 км през протока, друго голямо предизвикателство е това, че няма нищо, за което да се свърже мостът от двете страни. Руската страна всъщност, страда от огромна липса на инфранструктура, без никакви асфалтирани пътища или жп линии на повече от 3200 км от протока.<ref>{{cite web|url=http://english.pravda.ru/russia/economics/08-04-2008/104821-alaska_tunnel-0|title=Trip from Russia to USA may take one hour soon|accessdate=2010-02-23}}</ref> От американската страна, ще са нужни поне 800 км магистрали и жп линии за да свържат моста с американската транспортна връзка.
 
На американската страна, проект, свързващ Ном, Аляска (на 100 мили от протока) с останалата част на континента е планиран като асфалтиран път, но много високата цена ($2.3 до $2.7 милиарда, или около $3.8 млн на километър) е спряла строежът му.<ref>{{cite news|url=http://www.adn.com/news/alaska/rural/story/1111745.html|title=Nome road could cost $2.7 billion|last=COCKERHAM|first=SEAN |date=January 27, 2010|publisher=Anchorage Daily News|accessdate=7 February 2010}}</ref>
 
== Вижте също ==