Апатриди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Безотечественици“ като „Апатриди“: това е правилния термин в българското право
мРедакция без резюме
Ред 11:
 
Съгласно чл.1 от Конвенцията за статуса на безотечествениците такъв статус не се прилага върху [[бежанец|бежанците]] <ref name="К">[http://www.un.org/russian/documen/convents/apatride.htm Конвенция за статуса на безотечествениците]. Приета на 28 септември 1954 г. от Конференцията на упълномощените представители, свикана в соответствие с резолюциея 526 А (XVII) на [[ИКОСОС|Икономически и социален съвет на ООН]] на [[ООН]] от [[26 април]] [[1954]] г. Влиза в сила на [[6 юни]] [[1960]] г.</ref>.
 
== Безотечествениците родени в България ==
 
Никоя от българските Конституции преди последната, влязла в сила на 13 юли 1991 г. не е поставяла ограничения пред политическите права на български граждани по рождение. Според чл. 92(2) от последната българска Конституция човек който не е "живял последните пет години в страната" e лишен от правото да бъде избиран за Председател на републиката, а според чл. 65(1) приелите чуждо гражданство се лишават "от правото да бъдат избирани за народни представители". Само последния конституционен проект на [[СДС]] от [[16 май]] [[1991]] г. предвижда пълно възстановяване на гражданските и политическите права на българите, след пет годишен престой в България. По този начин българските законотворци през 1991 г. пренебрегнаха чл.1 от Конвенцията за статуса на безотечествениците на [[ООН]]. Според чл.3 от Конвенцията който е без право на уговорки, "договарящите се страни ще приемат положенията на настоящата Конвенция към безотечествениците без каквато и да е дискриминация по расов и религиозен признак или произход".
 
== Препратки ==