Едвард Коцбек: Разлика между версии

| роден-дата = [[27 септември]] [[1904]] г.

'''Едвард Коцбек''' (на [[словенски]] ''Edvard Kocbek''), [[словенци|словенски]] [[поет]], [[писател]] и [[публицист]]; * [[27 септември]] [[1904]] г., [[Свети Юрий, Шчавница]]; † [[3 ноември]] [[1981]] г., [[Любляна]].

Коцбек завършва основно училище в Свети Юрий, до Шчавница, след което записва класическа гимназия в Марибор, но продължава средното си образование в Птуй. Следва две години [[теология]] в [[Марибор]], след което заминава за [[Любляна]], където записва романистика. От [[1931]] г. работи като учител и редактор на католическото списание "Кръст" (на [[словенски]] ''Križ''). По-късно заминава за [[Париж]], където се запознава отблизо с френскитефренския [[персонализъм|персоналисти]] и след завръщането си в Словения продължава преподавателската си дейност, като същевременно сътрудничи и на известното по това време списание "Дом и свят".

След публикуването на негова статия за обезпокояващата обвързаност на [[католицизъм|католическата]] църква с фашизма, предизвиква скандал в религиозните кръгове, поради което редакционният състав на списанието е уволнен и излизането му е прекратено за около година. През [[1938]] г. започва да издава персоналисткото списание "Дело", което излиза до [[1943]] г. По време на [[II световна война]] е водач на християнските социалисти, а след края на войната, от [[7 март]] до [[5 май]] [[1945]] г. е министър за Словения в съюзното югославско правителство, заместник председател на Народното събрание на Народна република Словения, както и председател на комисията по помилванията. В [[Белград]] Едвард Коцбек се залага за двупартийна политическа система и постоянно поставя въпроса за политическата свобода и правото на свободно изразяване.

С книгата си "Страх и гонениекураж" от ([[1951]] г.) скандализира комунистическата власт, икоято товаго поставя началотоне напросто неговотов политическополитическа, ликвидиранеа ив изолациятапълна мужитейска изолация. За наблюдението на Коцбек са привлечени 69 специални агенти от югославските тайни служби, а единствено благодарение на поддръжката на западни интелектуалци, сред които и [[Хайнрих Бьол]], словенският интелектуалец не е ликвидиран физически, макар че до края на живота си остава в своеобразен домашен арест под непрекъснатото наблюдение на службите.

* ''Страх и гонениекураж: четири новели'' ([[1951]]),