Димитър Занешев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 14:
Димитър Занешев произхожда от видния [[Воден|воденски]] възрожденски род [[Занешеви]] и е син на [[Иван Занешев]]. Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града. Роден е на 21 януари 1876 година във Воден, тогава в Османската империя.
Димитър Занешев се противопоставя на въоръжената акция на ВМОК в селата [[Тушим]] и [[Сборско]] от септември 1902 година, заради което е предаден заедно с [[Радомир Атанасов]] и други воденски граждани от Пожарлиев ([[Иван Пожарлиев|Иван]] или [[Тома Пожарлиев|Тома]]) на турския каймакамин с разобличително писмо<ref>Бурилкова, Ива, Билярски, Цочо, Архивите говорят, Том 25. Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г., София, 2003 г., стр.30</ref>. През април 1903 година е арестуван за кратко във връзка със [[Солунски атентати|Солунските атентати]]<ref>Македоно-одрински куриер, бр. 15, 30 април 1903 г., стр.2</ref>.
Димитър Занешев е ръководител на [[ВМОРО]] във Воденско и като такъв е делегат на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] от [[1903]] година.<ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/iii-kong.html Солунски конгрес, 1903 година] - македонска езикова норма</ref> Възпитаник е и на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], макар да не успява да я завърши.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г.]</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Димитър Занешев, заедно с [[Аргир Манасиев]] и [[Петър Юруков]], е в главния въстанически щаб на [[Солунски революционен окръг|революционен окръг „Кожух“]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=24741 Въстаническият щаб на "Кожух"] - вестник Българска армия</ref> През 1905 година е подвойвода на отряд от четата на [[Лука Иванов]] във Воденско и води редица сражения с [[андарти|гръцки андарти]]. Не успява да участва на [[Солунски окръжен конгрес на ВМОРО (1905)|Втория Солунски окръжен конгрес]] в [[Света гора]], но изпраща писмо със своето мнение<ref>Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.504. „Протокол от Втория конгрес на Солунски революционен окръг“</ref>. В периода декември 1906 - януари 1907 година участва в [[Съвещателно събрание на ВМОРО|Съвещателното събрание на ВМОРО]] в [[София]] и подписва документа изложение на организацията<ref>[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Syveshtatelno_sybranie_na_VMORO_v_Sofia.pdf&page=1 „Изложение на болшинството делегати на Общия конгрес на Организацията“, 15 януари 1907 година, ВМОРО]</ref>.
| |||